Гарванът

Гарванът




театрална постановка
от Калина Попянева
Реж.: Бина Харалампиева
С:Теодора Духовникова, Калин Врачански
Колко вникващи могат да бъдат отношенията между брат и сестра? И как точно се променя психиката на човек прикован към инвалидната количка?


Не знаем дали двамата актьори са си задавали подобни въпроси, нито колко време са отработвали театралното си психическо и физическо състояние, но това, което изиграха на сцената минава като метеор, разсича пространството, помни се. Интимна пиеса, в която рефлектират чувствата, усещанията, болката, с отприщване на натрупаното. При него, заради приковаността, а при нея - заради превръщането й в изкупителна жертва, заради родителите, непожелали да говорят за болката в семейството и пречупили мечтата й да танцува (за да не се радва) със забрана (направили са я счетоводителка) и заради изградено чувство за дълг. А двамата заедно - заради неистовата си привързаност (дори не толкова като брат и сестра, колкото в опозицията мъж-жена). Любовта им граничи с омраза, в отношенията си са предизвикателни - като куче и котка („Аз или ти, единият трябва да си отиде. Искам да се махнеш! Да остана сам.”). Или като два гълъба („Искам да имам дете…”).
Денят за героя на Калин Врачански е затворен в рамка. Запълнен с някой от нюансите на сивия цвят, разнообразието да се разходи - всъщност да го разходят, и обгрижването на сестра му. Едно бавно и мъчително убиване на живота, разнообразено от прекрасен сън, в който освободено тича или от срещата с гарвана - символ на самотата, на връзката между света на живите и мъртвите (хората вярвали, че когато някой умре гарван отнася душата му в земята на мъртвите).
От двете реално възможни състояния при хората с физическо увреждане – отчаяни да се оставят на течението (полуудавени) или да надскочат абсурдната си житейска неравнопоставеност (създавайки вид равноправност), дебютиращата авторка, юристката Калина Попянева, е избрала по-статичния вариант, но пък пълен с психологическа истерика. Макар пиесата да остава на нивото на емоционалните състояния (тук няма сложни обрати или философски търсения) и дисбаланси – в тясна стая, между двама души – Калин (Врачански) и Теодора (Духовникова) са така уплътнили ролите си, та чак не можеш да повярваш че играят театър.

Още по темата тук.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.