Скачай!

Скачай!




театрална постановка
от Здрава Каменова
Реж.: Калин Ангелов
Сценография и мултимедия: Никола Налбантов
Композитор: Мартин Каров
Хореограф: Ана Митева
С: Милена Живкова, Калин Пачеръзки, Николай Димитров-Коки, Юлиян Рачков, Борис Георгиев, Сава Пиперов, Петя Силянова, Йоанна Темелкова, Силвия Петкова, Симона Халачева, Дария Симеонова, Юлиян Малинов, Мартин Гяуров, Николай Върбанов, Михаил Милчев
Здрава Каменова & Калин Ангелов отново затвърдиха тандема си с общо творение (Гарфънкъл търси Саймън в Сатиричния театър, Гимнастика за бременни - в НАТФИЗ).


Този път с краткото, но динамично заглавие Скачай!, поръчка за откриването на сезона в театър София. Спектакълът е свежарски, абсолютно в света на днешното време и с първи главен герой – градът ни, София. Всъщност, води се мюзикъл. Като изключим няколко спектакъла в Младежкия, преди в Народния театър и в същия този София (доволно отдавнашни обаче), публиката няма създадени навици извън Оперетата да гледа този жанр. А той е доста сложен, защото изисква прецизен подбор: актьорско майсторство, вокални данни и пластичност, които са в задължително съчетание с разказаната история и диалога. Докъде са го докарали в новата премиера? История има. На сцената нахлуват днешните тийнейджъри и завладяват пространството със своя хаос (и хаус), рапиране, скейтбордове, хип хоп субкултура, леката (и не толкова лека) дрога, МОЛ марковите мацки („Момичета ша ви замола, пак да отидем във МОЛ-а”), гейове, чат, отчуждаването между родители и деца, ъндърграунда и графитите. Бягството от полицията… и спасителната врата в стара богаташка кооперация (къщата на спомените с магазин за „вехтории” и продавач почти илюзионист) на днешната улица Мария Луиза, която води към вчерашната (от 60-те години на миналия век) – същата, но с името Георги Димитров. И така, един праг, а прескачаш в два различни свята, два века, два манталитета (т. нар. улей на времето е познат, не е наш патент. Както и елементът с връщането в уречения час, за да не се развали магията като в Пепеляшка). А тогава - махали, банди, но с колелета, без мобилни телефони и флашки, с ролкови магнетофони и пак слушат Бийтълс, но скрити в мазетата. Естествено, присъства момиче, любов, ревност. И евтините външни различия: дънки, метро, "вносни” цигари срещу Стюардеса, "копеле” срещу "пич”, дълга коса. Гарнирани с неизменните тогава милиционер + отрядник – следят, подслушват, доносничат срещу вредните влияния и враговете на народа (правят каквото е редно), вербуват в името на соц. реда. Сеят страх. Вменяват: не е позволено! Елементите обаче по-скоро очертават контур, но не го запълват. Авторката само щрихира миналото и като скейтър маневрира с флип трикове по повърхността. А дали наистина свободно е можело да се четат приключенски романи? Ето тук вече настъпват реакциите на живелите това време, защото, съгласете се, 46 години (от 1966-1967) исторически не е толкова отдалечено. Според авторката и някои преживели – не, не могат. Според други – "аз съм чел”.
Актьорите показват завидна пластичност, лекота в движенията (поздравления за срасналия с ролята на Георги дебютант, второкурсникът Калин Пачеръзки!). Но трябва и да се пее – предимно вярно и споено. Работната реплика „в процеса на репетициите се научиха да пеят” не е достатъчна, защото музиката на третия в екипа – Мартин Каров, е иманентна с контекста. Същото се отнася и за авторската работа на художника Никола Налбантов с прилагането на 3D технологиите. Е, дали ще има "до скиф” и на кого Георги ще върне стъкленото топче, ще видим. Обаче утре. Защото вече знаем – невъзможни неща няма.

програма
  • Театър София

    27 октомври (петък), Голяма сцена, 19:00

    7 ноември (вторник), Голяма сцена, 19:00


 

Горе Коментари (1)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.
#1 09.06.2016 11:02 Джеси

Re: Скачай!

Поздрави на авторите на постановката и на целия екип. Благодаря за приятните мигове прекарани с вас, за свежата обстановка, добрата игра и модерното виждане. Поздравления за прекрасния и актуален сюжет, за позитивизма, заложен в идеята и в изпълнението. Отдавна имахме нужда от подобна ретроспекция във времето, поколенията и ценностите. Проблематиката, която само се щрихира тук, създава богати възможности за нови, по-детайлни, конкретни проекти и паралели. Годините на соца не трябва да се забравят или само да се отхвърлят и неглежират. Те са част от нашето минало и нашия живот. Още веднаж благодарности, поздравления и пожелания за много нови успехи.