Тирамису

Тирамису




театрална постановка
от Йоана Овшанко
Превод: Марияна Минковска
Реж.: Николай Поляков
Сценография: Огняна Серафимова
С: Лилия Маравиля, Силвия Петкова, Мила Банчева, Дария Симеонова, Йоанна Темелкова/Лора Мутишева, Луиза Григорова-Макариев, Снежина Макавеева
Пиеса за лайфтайла на жената от съвременния делови свят с девиз – Кариерата преди всичко/Над всичко/Въпреки всичко/Подчиняваща всичко.


Целта – все по-нагоре и високо, най-висока позиция в йерархията, с офис качества – амбициозна, динамична, комбинативна, безапелационна, безпардонна, подчиняваща, работохолична. С език – роден (например български или пък полски, този на авторката на пиесата), но почти неразпознаваем сред английските щампи, залепнали и превърнати в неразривна част от изказа. (Дотам че към програмата ни връчват и речник, в който освен познатите copy, rating, deadline ни обясняват и share – пазарен дял в проценти, account – занимава се с контактите, клиентите, обслужва и реализира пазара, headline – заглавие или лозунг, break – рекламен блок, layout – графичен проект, advertorial – платена текстова реклама в пресата). С визия – слаба, привлекателна, предизвикателна, ексцентрична в облеклото си, „истинска“ (разбирай опакована само в маркови продукти – от бельото до чантата), сексапилна. Защото конкуренцията дебне във всяка, всичко и навсякъде. Тя манипулира и изчуква формата и манталитета на човека-маска от големия град, деформира до особен тип бездуховност. Предлага единствено пакета от знакови модели на поведение за тази среда с дефинирани граници и правила.
Седем рекламни агентки, които (би трябвало да) работят в екип, пласират общ продукт, борят се за висок процент от премиите и правото на малка отпуска, творят митове около себе си (за щастието което им създават мъжете, подаръците, парфюмите, пръстените, та дори се мерят по броя на оргазмите и местата където са ги получили – 6 срещу 1, в полза естествено на шефката), за да изглеждат коя от коя по-блестящо. Всъщност, задният двор на всяка от тях е ужасяващ. От циничната откровеност: „Смених името си с Джулия, по-престижно е. Аз съм интелигентна. Имам работа, мъж, дете. Запознах се с влиятелни личности, избраха ме за най-добра в бранша. Мъжът ми прави всичко вкъщи, но вечер аз имам нужда от секс, а него го боли главата…затова са фирмените партита“ (Лилия Маравиля, убедителна). До срамното да си девствена на 28, гаджето ти да се окаже гей, да не можеш да имаш деца и да въздигаш свободата в секс за удоволствие и никакви чувства!, да си изоставена от богат любим с алкохолен делириум и да осъзнаеш че си самотна с единствената утеха на шопинга, да си се „жертвала“ само два пъти с мъж и май да си с подозрения за СПИН, да имаш любвеобилен и щедър баща, но да си в стъклена клетка и да не намериш силите да полетиш от перваза. Стоп! Искам да живея нормално – дом, мъж, втора бременност. Не, тук няма място за посредственост. Хванали сте шанса в ръцете си, създавате средната класа. Имате кредити. Водещо е желанието на консуматора. Хайде, вие сте!
Това е лабораторно-истинската история на младата полска авторка с единствена пиеса Йоанна Овшанко. Самата тя е работила в мощна рекламна агенция. Подобен опит не знам да има режисьорът Николай Поляков, но пък явно добре познава женската психика, щом дори специално пристигналата за премиерата Овшанко хареса спектакъла.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.