Лека форма на тежка депресия

Лека форма на тежка депресия




театрална постановка
по Станислав Стратиев
Постановка: Йонко Цонев, Светослав Пеев
Композитор: Юри Ступел
Сценография: Елица Андреева
Със: Светослав Пеев, Веселин Цанев, Ивайло Калоянчев, Росица Александрова, Милена Аврамова, Мартин Каров, Петко Каменов, Константинов Икономов, Красимир Куцупаров, Никола Анастасов
След като 45 години вървяхме към комунизма, сега пък тръгнахме към Европа. Някой задава ли си сериозно въпроса къде сме тръгнали… че искаме да отидем точно там… където демократ е начин на мислене, а не професия?” – пита Станислав Стратиев в Стягайте еднодръвките още през 90-те.


Смислен отговор не получихме, но текстовете на драматурга писател хирургически режат социални тумори и досега. Той определи и Българския модел като състояние на духа, определен начин на мислене, тип душевност, по-лоши от Бермудския триъгълник. Защото там нещата просто изчезват. И знаеш, че ги няма. При нашия модел ги има, но не са те. Стратиевата прогноза – с българския модел ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада. Както ще бъде свършено и със самата Канада. Той е категоричен: “Не искам повече да съм Венета – мене все ме обичат най-много, но все после нещо. После демокрацията. Бюджета. Реформата. После Международния валутен фонд. Пазарната икономика. Стачките. Изборите. През това време животът ми изтече. Аз съм най-обикновен български гражданин. Така нареченият народ. Работя, уча, размножавам се, умирам.”
В Лека форма на тежка депресия такъв микс от прозата на Стратиев се е опитал да направи приятелят му – актьорът Славчо Пеев, заедно с младия Йонко Цонев. Колажът е рамкиран от реалните сентенции “България, страна за завръщане – не за живеене” и “Довиждане до другия живот”. Вместо оплетено драматургично действие са предпочели дървени философи, които полумонологично си бистрят съдбата – най-естественото състояние на българина. А време за приказки бол, при това по обективни причини – чакат на светофар. Светофарът (за Европата), като запецнал на червено (дали пък някой не ги спира умишлено?), нито иде да пресечеш, нито става да висиш на бордюра изнервено. И героите му намират цаката – домъкват пейка, вадят ракията, правят бивак, опват прането. Стряска ги само убиецът с мечтата да съсече честен, доблестен човек, та обществото да го заболи.
За смяна на темпоритъма има и свирачи на живо, уличните музиканти се оказаха актьори от Сатирата. Могат го.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.