Ревизор

Ревизор




театрална постановка
от Н.В. Гогол
Превод: Христо Радевски
Реж.: Мариус Куркински
Сценография: Никола Тороманов
Художник по костюмите: Анна Панайотова
Композитор: Емилиян Гацов
С: Мариус Куркински, Рени  Врангова, Александра Василева, Веселин Анчев, Цветомира Даскалова, Йосиф Шамли, Васил Драганов, Димо Алексиев, Юлиан Вергов, Леонид Йовчев, Владимир Карамазов, Павлин Петрунов, Сава Драгунчев, Валентин Балабанов, Валери Сегменски, Калин Яворов, Пламен Пеев, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Йордан Петков, Виктор Танев, Виктория Колева, Милена Атанасова, Албена Ставрева, Вяра Табаова, Петър Пондев, Розалина Пейчева, Василена Гецкова, Сара Морфова, Алена Вергова, Марк Делчев, Симон Александров
Дълго чакахме, за да се насладим на преживяването “Мариус Куркински играе в свой спектакъл”.


Моноспектаклите, разбира се, са нещо съвсем различно. И като стана дума за моноспектакли, в Ревизор Мариус е наводнил сцената с актьори и се е постарал да постигне класическото епично изживяване по руски. Класическото е определящо от известно време за Народния театър, и по-специално неговите руски гранд премиери (Вишнева градина, Женитба). Ревизор не прави изключение – плътно придържане към текста, тук-там с повече заостряне на сатиричната страна на нещата, тук-там с онези така познати ни прийоми на Мариус да включва най-необяснимо нелогичния детайл в най-завързания момент (тук особено деликатно роля изиграват две плюшени мечета). Предизвикателството не е толкова режисьорско – в това отношение няма да видим нищо невиждано, а по-скоро актьорско, защото, както и самият Куркински признава, персонажът на Градоначалника е всичко онова, което той самият не е. Проблеми с въплъщаването в образа обаче няма и няма как да има – наглед слабата отчаяна фигура, която сме свикнали да гледаме в моноспектакли като Самият човек, тук е обърната наопаки – като изтъкано от злоба фрустрирано човече, което всеки момент ще избухне от слуха, че Ревизорът идва “инкогнито”. Уви, когато Мариус присъства на сцената, още по-видим е проблемът на повечето му режисьорски опити. Първо, той изисква от останалите да бъдат него – същите машини за театър, пукащи се от вживяване; второ, те не могат да са като него. Владо Карамазов би блеснал срещу всеки друг опонент, но на фона на Мариус изглежда по-скоро преиграващ. Второстепенните образи също не се отличават – така, както например Иван Бърнев в Полет над кукувиче гнездо, като особено Рени Врангова остава изолирана и не изпъква през всичките близо четири часа.
Четирите часа са изпитание и спокойно тази пиеса може да бъде компресирана до по-класически формат. От друга страна, времетраенето е дало нужното спокойствие на Куркински, за да срине със земята всяка вяра в човешката добродетел. Бавно и методично. В същото време яркият комедиен и абсурдистки елемент (особено в сцената, в която и жената, и дъщерята на Градоначалника правят любов с Ревизора) не позволява да се ужасим истински и добавя точки в категория гледаемост. Ревизор определено влиза в задължителното меню на всеки фен на класическата руска литература, класическите постановки в Народния театър, педантичния маниер на Мариус Куркински и феновете/фенките на Владо Карамазов. И все пак още по-силно си мечтаем за нов моноспектакъл.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.