Ръкомахане в Спокан

Ръкомахане в Спокан




театрална постановка
от Мартин Макдона
Превод: Жозеф Бенатов
Реж.: Явор Гърдев
Сценография и костюми: Даниела Ляхова
Музика: Калин Николов
С: Иван Бърнев, Леонид Йовчев, Павлин Петрунов, Теодора Духовникова
Фотограф: Калин Николов
Това е черна комедия, при това съвсем буквално. Навярно българската публика не е толкова чувствителна към проблемите на расизма и политическата коректност, но в Ръкомахане в Спокан често се дочува думата чернилка, а това прави пиесата достатъчно противоречива (за Западна Европа и САЩ) и интригуваща (за абсолютно всеки).


Иван Бърнев владее тоналността на речта си брилянтно, а изпълнението на Леонид Йовчев като хотелски рецепционист, на когото му се умира героически, е безумно, разтърсващо смешно. Текстът на номинирания за Оскар Макдона и режисурата на Явор Гърдев са сътворили пиеса, която не е за тези, които лесно ще се възмутят.
Кармайкъл (Бърнев) е окаяно човешко същество, чиято 20-годишна мисия е да открие липсващата си лява ръка. Героят попада в първоначално безобидния заговор на двойка дилъри на трева – чернокож и русата му, не особено интелигентна приятелка, които го увещават, че знаят къде е отдавна отсечената му ръка. Така в тясното пространство на хотелска стая Кармайкъл държи измамниците (чудесната Теодора Духовникова и белия негър Павлин Петрунов), докато не разбере къде точно е крайникът. Заложниците, обилно полети с бензин, изобщо не владеят нервите си, още по-малко изкуството на блъфа, а чудатият рецепционист допълнително усложнява комуникацията между измамници и измамен. Проблемът с комуникацията тегне в цялата пиеса, даваш си сметка, че обсебеността ти от една реалност може да отдалечи съвсем от това, което наричаме истинско. Гаврата с героя ни в измисления Спокан е метафора за отделянето от обществото и от своята собствена същност. Ръкомахане в Спокан се приема наведнъж, като горчиво лекарство.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.