Канкун

Канкун




театрална постановка
по Жоржи Галсеран
Реж: Бина Харалампиева
Превод: Нева Мичева
Сценография и костюми: Петя Стойкова
Музика: Асен Аврамов
С: Ирини Жамбонас, Филип Аврамов, Искра Донова, Ивайло Христов
Смешните диалози и почти пълната липса на сюжет изграждат няколко реалности, като всяка следваща изглежда истинската. Въпросът за изборите, които правим в живота ни сграбчва в желязна схватка и ни преследва дълго след падането на завесата.


Дали пиесата Канкун (поставена за първи път в Teatre Borras, Барселона, 2008) размества нашите мисловни пластовe? Или може би ги намества? Нали почти на всеки се е случвало уж да е участник в някаква игра (особено компютърна) и хем да е вътре, а всъщност да не е сигурен това с него ли се случва или с неговото подобие, а може би е сън, скрита пожелателност или пък въобще не е съществувало. На гръцки шизофрения означава разделено съзнание. Границата между реалното и възможността, между това, което е вече факт и другото, което е можело да бъде. Желанието да манипулираме ситуацията, да я натикаме в себеподобен поведенчески калъп, както го правим често с най-близкостоящите и многообичани хора. Стотиците ако, които съпътстват нашия единствен живот – избор на приятели, партньор, обич, дори място за почивката ни. И въпреки това нищо не е случайно. Една от уловките на нашумелия каталунски драматург и преводач Галсеран – “винаги пиша пиесите си за по-интелигентни от мене хора” – е податка най-напред за страховете у режисьорите: Той ти слага някакви правила. Ако ги разчетеш, трябва да ги спазиш, ако не ги спазиш до секундата, може да попаднеш в капан. Но и за самия зрител – това комедия ли е или драма? Удачната сценография на съекипничката в творческия състав Петя Стойкова подхвърля уловки – огледалният таван подсилва темата за илюзията при смесването на образите.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.