Приятнострашно

Приятнострашно


Оригинално заглавие: Приятнострашно

театрална постановка
от Яна Борисова
Режисьор: Галин Стоев
С: Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски, Снежина Петрова, Владимир Пенев
Приятнострашно е публичен разговор за интимността и проявленията й в съвременния свят. Пиесата маркира нетрайните и поради това така необходими пространства на нежност. Това е поетика на копнежа в един свят, който априори изключва докосването.


Една от любимите черти на драматургията на Яна Борисова е тънката граница между вътре и вън, реалност и въображение, светло и тъмно, върху която ловко балансират всичките й текстове.
По нея се движи и последната й реализирана пиеса Приятнострашно. Обичайните заподозрени от Малка пиеса за детска стая Радена Вълканова, Снежина Петрова и Стефан Вълдобрев, както и познатите ни от Тихи невидими хора Владимир Пенев и Вежен Велчовски се събират отново с българския режисьор, който работи във Франция, Галин Стоев. Резултатът е поредната чувствена сценична приказка за възрастни, в която всичко и нищо не е такова, каквото изглежда.
Емоциите на персонажите отново са на ръба – между приятното и страшното, които в живота толкова силно стискат ръце, че често не оставят дъх разстояние между сричките. В центъра на вселената от съжителстващи противоположности е една въображаема градина – метафора на човешките чувства и емоционалност. Изградена като тайното мечтано място на една от героините, тя става вселена, илюстрираща как съвършеният сън за щастие и хармония става все по-кошмарен, когато се приближава към заплашителната реалност. Нестабилният вътрешен свят на модерния градски човек е разкрит в цялата си сложност и противоречивост чрез петте персонажа – две приятелки, двама братя и един ексцентричен, комичен, но и неочаквано мъдър директор на хор (Владо Пенев). Пиесата сякаш е лишена от действие и конфликт – в нея нищо не се “случва”, но движението се носи на колелата на езика, ритъма, интонацията, органиката и всички онези невидими механизми, които успяват да придадат форма и смисъл на човешкия обективен свят. Любовта, страхът, егоизмът, нежността, тъгата и щастието надничат зад привидно обикновените разговори и събития също както различният ъгъл изважда поезията от прозаичното всекидневие. И както театърът намира начин да се роди от живота.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.