Вишнева градина

Вишнева градина




театрална постановка
от Чехов
Постановка: Крикор Азарян
Режисьор: Гаро Ашикян
Сценография: Марина Райчинова
Хореография: Мила Искренова
С: Мария Каварджикова, Ани Пападопулу, Радена Вълканова , Валентин Ганев, Деян Донков, Захари Бахаров, Марин Янев, Рени Врангова, Валентин Танев, Христина Караиванова, Владимир Карамазов
"За мен критерий за качеството и театралността на една пиеса е способността й да бъде осъществена в различни интерпретации. Защото има произведения, които са белязани с особена тайна."
Крикор Азарян

От една страна, това е дългоочакваният завършек на трилогията по Чехов (включваща още Чайка и Три сестри), която режисьорът осъществи в три различни театъра в три поредни години, превръщайки я в едно от най-важните събития на сцената у нас напоследък. От друга, това е третото поставяне на пиесата, което самият режисьор прави. И ако в предишните две решения той се занимава с темите за двойствеността на човешката природа и за желанието на човека да запази принципите си и да отстоява ценностите си, сега основен герой е изтичащото време. Виждаме го в цикличността, заложена в текста – четирите части в четири годишни сезона, в които героите постепенно преминават от надеждата до пълното отчаяние. То е и в носталгията и страданието на типичните Чехови персонажи, които вечно жалят неизживения си живот – низ от очакване на онова, голямото, чудото, което така и не се случва. И също така Вишнева градина е краят на едно пътуване в света на Чехов, което е събрало елементи от всички спирки, за да направи заключението, преди завесата окончателно да падне. Затова този път класическият текст е допълнен с материал от предишните две пиеси, а сценографията има явни реплики от предишните два декора. Музиката също следва развитие – в Чайка тъгата на героите се лееше като минорно фадо сред цигарен дим. В Три сестри португалската музика зазвуча на финала, докато всички герои стоят като в стара фотография на въртящата се сцена. Във Вишнева градина накрая остава само тишината, нарушавана от ритмичните звуци на секачите на легендарната стара вишнева градина.
Разместването на пластовете – декорация в непроменящия се човешки живот, е внушена и чисто предметно – със сценографията, която шумно сменя декори пред публиката. За да не остане в гърлото само горчивият вкус на тъгата обаче, този път времето не е права линия, а кръг. И примирението с това, че старото аристократично семейство трябва да се прости с идеалите и миналото си и да остане на улицата, заместено от довчерашните слуги и сегашни безскрупулни владетели, придобива нов нюанс – този на мъдрата надежда. Той идва с допълнения персонаж на детето, което тропа на вратата на умиращия и забравен стар Фирс. И идващата смърт вече не е тъмен край на един несъстоял се живот, а естествен залез на едни, предшестващ нови изгреви за други.

програма

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.