Сирано Дьо Бержерак

Сирано Дьо Бержерак



Реж. Стефан Москов
сценография Чавдар Гюзелев
костюми Свила Величкова
музика Антони Дончев
С: Деян Донков, Ана Пападопулу, Владимир Карамазов, Димо Алексиев, Тео Елмазов, Виктория Колева, Сава Драгунчев , Христо Терзиев
Защо Теди Москов обича текста на Сирано дьо Бержерак, та го поставя през 10 години, за трети път, с различни състави (единият даже в Хамбург)? Дали пък режисьорът не наднича през рамото на знаменития войн чрез ума и изящната словесност, деликатния хумор, неподкупност, вкус към театъра и... сприхавия нрав. И за двамата репликата “Обичам да ме мразят – такъв е моят нрав!” е почти девиз.
Динамично и на скоропоговорка режисьорът поднася сюжета на пиесата, който става ясен, ако предварително се знае. Изкусният фехтовач и словесен майстор Сирано (прототип на френския драматург и воин Савиниен Еркюл дьо Бержерак, легендарен с бохемския живот и иронично перо) е много, но тайно влюбен в Роксана. Той обаче смята, че е грозен заради носа си. Обект на нейните чувства обаче е красивият, арогантен селянин Кристиян, зачислен в поделението на Сирано. Всеки намира собствен начин да се добере до сърцето на избраницата. Недодяланият в общуването с умницата Роксана Кристиян охотно се възползва от поетичната изисканост на Сирано и подписва писмата, които той й посвещава. Кристиян дори получава ръката на красавицата, но пада убит по време на война, а Сирано е покосен с подлост, но, преди да умре, жената разбира кого всъщност е обичала. Езикът е едно от средствата за образна характеристика, на което Теди е акцентирал. М’екуту гувор’ъни, сравнително добре, макар и с доста напън, се отдава на Владо Карамазов. Чрез мурафетите саркастично биват осмивани селяндурщината на провинциалиста парижанин, с който безуспешно се борим и днес.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.