Но стига ми тази награда

Но стига ми тази награда




30 април 2014
Със сигурност се мислиш за много зает човек. Направо те чуваме как си казваш "Имам само 24 часа“ и препускаш към следващата задача. А после се чудиш защо все нещо не ти се получава и все някой остава пренебрегнат. Не, проблемът не е в другите, в късмета или в качеството на твоите идеи. Там е работата, че най-важните неща страдат точно от стремежа ти да свършиш всичко – но вместо това, спешните задачи изцяло изтласкват най-важното от графика ти. А същност, заедно с времето ти влагаш частица живот. Не е ли по-логично да го подариш на най-важните неща и хора?


Знаем, че е трудно и даже невъзможно да го следваш винаги. И въпреки това добре прекараното време е това, което има наистина значение. Ще го познаеш по резултатите. Ако е с най-близките – това са специалните спомени, които ще помниш винаги. Ако е с любимата работа – е, сам знаеш какво се случва, когато посветиш повече часове над проекта, в който гориш.
Нещо повече – дарявайки време на важните неща, ти създаваш своята малка, лична борба срещу бързинето, което е обзело всичко и всички наоколо – от начина, по който се храним и обличаме през начина, по който общуваме. Съвременен проблем? Ние също мислехме така, докато не прочетохме историята на господата de Pesters и Van Marwijk Kooy, които през 1870 поставят основите на пивоварната Amstel на брега на реката със същото име. Двамата имат много ясна идея как точно да превърнат правенето на бира в ритуал – докато конкуренцията залага на т.нар. ‘scharrebier‘, която се вари само за ден, те дават на своя продукт нещо много специално – време.
И успяват. Мълвата за качествата на Amstel Premium Pilsener и процесът на slow brew бързо се разнася из Амстердам. Но това е само началото. В момента около 80 държави по целия свят се наслаждават на качествата на тази бира, а пивоварите продължават да я даряват с частица от живота си, защото не е важно просто да направиш нещо, а да стане добре.
За щастие, те не са единствените хора, които се борят срещу начина, по който пренебрегваме най-ценното за нас. Във видеото ще се запознаете с още няколко. Те нямат за цел да ни поучават, а съвсем човешки да ни разкажат за своя опит и пътя, по който са минали.
Важните неща заслужават нашето време. А ние заслужаваме да не се чувстваме разкъсани между всичките си задължения, за да се насладим на мига. Пък след него – и усехът е по-сладък.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.