Да бъдеш Владо Пенев

29 януари 2014 текст Дани Николова, снимки Владимир Томашевич
Да бъдеш Владо Пенев означава да си човек с висок морал и много силно развито чувство на уважение към ценностната система – у себе си и другите. Да работиш от сутрин до вечер, опитвайки се да надскочиш себе си. Да си различен, многолик и при все това – добър (гледайте го в Скъперникът в Зад Канала, както и в Злият принц в Народния, в Сезон 4 на Под прикритие или в шоуто Най-хубавите години от нашия живот по БНТ1).
Най-приятното от всичко е, че да бъдеш Владо Пенев означава още да гледаш на живота с лекота, и да се веселиш до насита. Лошата новина тук, приятели, е че единствен Владо Пенев умее да бъде Владо Пенев. Ето ви обаче и останалото, което видяхме от него, в един от малкото му свободни следобеди.


Животът е прекрасен
Не гледам на актьорството като на нещо, което задължително е трябвало да ми се случи. Хубаво е да съм актьор, разбира се, но само ако тази работа има нужда от мен. Иначе няма смисъл. Желанието ми е да съм щастлив – така възпитавам и дъщеря си, така трябва и останалите хора да гледат на избора си на професия. Да се насочат към нещо, което им носи радост. Работата не бива да бъде тегоба, напрежение и тежест, а напротив – човек трябва да започва деня си, предчувствайки, че го очаква малък празник. Движа се по улиците, ползвам градския транспорт и виждам колко отрудени и тъжни физиономии има наоколо, вероятно на хора, които не са попаднали или все още търсят подходящата за тях професия. А ето, аз имам невероятния шанс да работя именно това, което обичам и всяка вечер да съм абсолютно различен човек. Въпрос на избор е дали актьорът ще превърне кариерата си в един типаж, който да експлоатира дотогава, докато умее, или ще опита да превърне живота си в много различни животи. Аз съм вторият вариант.

Дявол да го вземе, трябва да бъдете добри
Човек не бива да влиза в постулати и да се съобразява с правила. Напротив. Трябва непрекъснато да търси начини да се развива и да си дава шанс да се изненадва. Ние, българите, сме големи егоцентрици. Затваряме се, потискаме се, нямаме си доверие. Силно се обичаме, но никак не се уважаваме. Ако не си даваш сметка колко усилия си положил, за да се промениш, да се развиеш и разкрасиш, ако не се събуждаш с чиста съвест и усмивка, то тогава не можеш да изпиташ уважение и към отсрещния човек, постигнал същото. Събуждаме се гневни, зли и завистливи, отвратени от собствения си живот и от живота на другите. Ужасно ценя, харесвам и дори обичам хора със здрава ценностна система. Влюбвам се веднага в онези, които са морални и честни, и за които съществуването не се свежда до това да се наядат, да си купят скъпа кола или да притежават всички белези на лукса. Когато видя лицемерни, лъжливи и прости хора, се парализирам. Не ги понасям, не знам какво да правя, затова и не общувам с тях.

Раят сигурно е библиотека
Напоследък използвам всяка възможност да остана сам със себе си, за да спя. Очевидно съм натрупал доста умора. Когато имам свободно време обаче, чета. На четенето за удоволствие гледам като на изключително приятно преживяване. Миналата година получих награда Четящият човек. Не че съм човекът, който най-много чете в тази държава, но винаги, когато мога, ми е страшно приятно да проведа един своеобразен разговор със себе си. Книгата е нещо красиво, персонална среща с друг свят, в чието сътворяване можеш да бъдеш напълно равностоен съучастник – наред със самия писател. Да създаваш историите, картините, пейзажите, случките... Ако накараме пет, шест, десет или хиляда души да разкажат книга, която са прочели, всеки ще я пресъздаде по своему, защото всеки я е преживял различно. Ето това му е прекрасното.

Киното те прави известен, театърът – добър
Театърът е мястото, където се разбира истинската стойност на актьора. Той съществува само в сегашно време, няма минало, нито бъдеще. Зрителят, дошъл, за да види представлението, не се интересува колко добър е бил актьорът вчера, нито ще повярва на обещанието, че утре ще се представи страхотно. Не си ли страхотен днес – край! Огромна е разликата между истинския актьор и онзи, който умее да се продава. Не може да наричаш някого голям актьор само защото е симпатичен, красив или секссимвол. Не! Има гигантски артисти, гениални български актьори, за които не се пише въобще и за които никой не знае. Това, че не умеят да се продават, не означава, че са лоши актьори. Има, разбира се, и щастливи изключения, когато добре продаващи се артисти са едновременно и изключителни професионалисти. Но в голяма си част, и това не е само български феномен, тези, които умеят да се продават не са артисти в истинския смисъл на думата, а добре продаващи се лица.

Комедия от грешки
Смея се непрекъснато. Най-големите дреболии, които се случват всекидневно, ме разсмиват. Нелепите ситуации, в които човек попада, спъвайки се, падайки, изпускайки разни неща, най-големите дървении ужасно ме разсмиват и винаги гледам на живота с лекота. Хубаво е да правим точно така, а не да превръщаме живота си в нещо мрачно, тежко и трудно поносимо. Зависи от самите нас, разбира се. В Под прикритие съм адски сериозен и почти не се усмихвам – образът е такъв. Но в самия сериал не се вижда колко много всъщност се забавляваме, докато го снимаме. Много се смеехме с Лили Маравиля – моята екранна съпруга. Независимо дали играем тежки сцени – на ревност, на раздяла – преди това задължително се спуквахме от смях. Това е добре, защото те разтоварва, а мен – и концентрира. На едно арестуване пък (кадърът е как излизаме и тичаме към колите, а аз съм първи, нали съм началник), за пръв път ползвах кобур за подмишницата и очевидно не го бях сложил много добре... та както казвам “Стой!” и прочее, пистолетът ми хууубаво пльосва на земята. А това, знаете, е доста унизително за полицай. Наведох се нелепо и си го прибрах. Друг път, толкова дълго снимахме едно проклето тичане, че на другата сутрин се събудих с болки, но не в краката, ами в дясната ръка. И се чудих – чак накрая на вечерта се сетих, че това е ръката с която нося пистолета, а той, сещате се, не е никак лек.

Изключителното щастие не е в изключителните планове
Имах шанса да бъда министър – но не в киното или в театъра, а в реалността. В продължение на три месеца бях министър на културата на Република България и това бе истинско предизвикателство, огромна чест и отговорност. В първия момент, след като ми предложиха да поема поста, си казах – “Абсурд! Това не ми е работа!”. Имам отношение към всичко, което се случва в държавата, разбира се, аз съм част от нея и винаги съм имал позиция, но не мога да поема такава отговорност. Не съм подготвен. После обаче се замислих и прецених, че повечето хора биха реагирали така. На определена възраст и в определен момент от живота си, обаче, всеки мъж трябва да поеме отговорност, по-голяма от тази, с която е сигурен, че би се справил. Да се постави в екстремна ситуация, за да тества силите си. Останах удовлетворен от себе си. Разбрах много неща за мен самия и за качествата ми да се справям с напрегнати ситуации. Успях, поне от моя гледна точка, да запазя най-ценното – своя морал. Да изляза от ситуацията с чест и да се чувствам достоен човек!

“Въпреки” е далеч по‑смело от “заради”
Най-хубавите години от нашия живот е формат. Измислен е в Италия, правен е по целия свят. И когато казвам формат, имам предвид калъп. В този формат, ние нямаме възможност да разказваме тъжната история на България и нейните 45 години комунизъм, които са действително отвратително време. Никога в живота си не съм заставал зад това време и по никакъв начин не бих се напъхал в нещо, което реставрира времето на тоталитаризма или се отнася към него с добри чувства. Напротив – ненавиждам го. Но изискванията на формата са такива. Там се вземат нещата, които имат стойност и които са значими, независимо по кое време са се случвали, независимо, че са от годините на мракобесното време на тоталитаризъм. Не съм човек, който ще седне да защитава комунизма, но харесвам и твърдо защитавам предаването. Искрено се забавлявам и вълнувам от нещата, които то показва. Онези, които са се случвали – и тук дебело подчертавам – въпреки комунизма. Те не са ставали, защото е било комунизъм, а въпреки него и заслужават да им се обърне внимание. А пък моите най-хубави години тепърва предстоят. И когато си тръгна от тая земя, някой друг ще направи статистика и ще каже кои са били те.

Скъперникът е в Зад канала на 31 януари, 8 и 27 февруари, 19:00

Злият принц е на сцена IV етаж на Народен театър, 7 и 25 февруари, 19:30

Под прикритие е по БНТ1, всяка неделя от 20:45, както и на youtube.com/user/BNTBulgaria
Най-хубавите години от нашия живот е по БНТ1, всяка сряда от 21:00

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.