Жената в червено

15 януари 2014 текст Никола Шахпазов, снимки Владимир Томашевич
Червеният цвят е създаден за Ирмена Чичикова и тя е създадена за червени дрехи и аксесоари. Чудесната българска актриса е от онези жени, чийто моден нюх им дава възможността да бъдат едновременно смели и стилни, съвсем на място през 2013, 2014 и дори през 1979, ако се наложи. Това обаче не е модно интервю или поне – не точно. В дългия ни зимен разговор става дума за театър (в момента тя играе паралелно в поне четири доволно интересни представления) и дори повече – за кино. Защото тъкмо Ирмена има главна роля във Виктория – първата българска продукция, попаднала в официалната селекция на един от най-големите филмови фестивали в света – Sundance. Докато небрежно четете тези редове, в Парк Сити и Сол Лейк Сити вървят първите изобщо прожекции на най-новия (и, надяваме се, най-триумфален) български филм, който малко след това продължава към тематичните фестове в Ротердам и Гьотеборг.
Вълнуващо, нали? Следват всички важни, така да се каже – нажежени до червено подробности.


Бяхме уверени, че пристигайки на интервюто, ще носиш нещо червено. Ето, не сгрешихме.
Май наистина винаги се появявам с нещо червено, вероятно причината е подсъзнателна. Но в това мрачно, криво, зимно време, червеното е разведряващо, кара ме да се чувствам добре.

Модата играе голяма роля при теб. Снимаш се като модел за представянията колекциите на млади български дизайнери.
Не се възприемам като модел – тези снимки са по-скоро още едно, различно предизвикателство. Всъщност се снимам от малка – имам близък приятел, с който се познаваме от поне 15 години, който ме снима откакто станах на 16. Това усещане винаги ми е било много приятно. Впоследствие се запознах с Нели Митева от дизайн ателието Иван Асен 22 – тя отключи моя интерес към модата и особено към по-шантавите и неконвенционални дрехи. Нели успя да формира вкуса ми, като едва след това започнах да забелязвам колко малко са хората тук, които се обличат интересно.

Трябва ли актьорът да се интересува от мода?
Не е еднозначно задължително за всички. Имам колеги, които са против идеята, че трябва да изглеждат по-странно във всекидневния живот, че дори и на събития. За мен обаче винаги е имало ясна граница между това какво нося вкъщи, как изглеждам навън, какво обличам за официални събития.

Обичаш различната мода, предизвикателните театрални постановки, смелите български филми. Харесва ли ти позицията на ъндърграунд героиня?
Като се замисля за онова, което съм правила след завършването си, стигам до извода, че всичко е било продиктувано от дълбока вътрешна убеденост, че искам да се занимавам точно с това. Също така – вяра в проекта, колкото и да е малък. Любознателен човек съм, не ми се иска да правя едно и също, да бъде свързвана само с една стилистика.

Заради това ли си свързана със СФУМАТО? Защото е по-нестандартно, различно, смело театрално ателие?
Свързана съм, защото моите преподаватели движат СФУМАТО и подозирам, че връзката ми с работилницата ще си остане завинаги. В интерес на истината, не съм си представяла, че след завършването си ще работя толкова активно в СФУМАТО. Там ми е много хубаво, работя с изключителни хора и колеги.

През 2013 беше замесена в доста постановки едновременно, а тази година играеш в поне четири. Коя от тях ти е най- на сърце?
Всички представления през 2013 играх за първи път… с изключение на Нирвана. С Нирвана чукнахме 50 представления, обикаляме много България и чужбина. Хубавото на всички останали е, че са абсолютно, абсолютно различни. Щастлива съм, че работих с Васил Дуев по Военновременни видения – чудесна лудница по Булгаков, както и едно от най-провокативните му представления. Васил успя да ме хвърли в толкова дълбоки театрални води, колкото никой преди това не се е осмелявал…

Плашиш ли се при включването в подобни иновативни представления?
Винаги го има този елемент. Виж, ако го няма, би било леко плашещо. Покрай Военновременни видения имаше притеснение, че съм добра в нещо, което обаче е по-различно от това... От друга страна, подобна ситуация действа вътрешно амбициращо, затова не се поддаваш на неувереността. Работата с Младен Алексиев по Илюзии ми беше интересна и неочаквана, провокираща по съвсем различен начин. И там много ме беше шубе… но накрая всичко се нарежда. И за финал на много хубавата театрална 2013, със Стилиян Петров направихме ателие-спектакъла Нахлуване, което беше съвсем различно преживяване.

Основната причина за срещата ни днес обаче е филмът Виктория. За който пък знаем твърде малко. Моля те, разкажи ни нещата – от начало до край.
Свързана съм с режисьора Майя Виткова и със самия филм вече трета година и още от от първата ми среща с нея и разговора за Виктория, бях наясно, че това няма да е обикновен филм, а събитие. И той се случи точно такъв. Снимките бяха месец и половина, истински магично преживяване, един от онези моменти, в които нещата просто се случват.

Не открихме трейлър на филма…
Но пък има три тийзъра, които можете да гледате на facebook страницата на Виктория. Много са интересни и няма как да разберете нещо конкретно за сюжета от тях, хаха. Страхотни са! Мисля, че филмът ще изглежда изключително, спиращо дъха.

А нещо за енигматичния сюжет?
Някъде през 1979-1980, моята героиня – младата Боряна, желае да избяга от Народната Република във Венеция. Не успява обаче да убеди съпруга си, още повече, че забременява и се оказва приклещена в тази действителност със своя мъж и едно нежелано дете. Бебето пък се появява без пъпна връв, което е малко магически реализъм и символизира липсата на връзка с майката. Виктория обаче става дете на десетилетието и любимка на Тодор Живков. Филмът проследява израстването й до 14-годишна възраст, как през тези години майка и дъщеря откриват една-друга.

Очаквахте ли да попадне в селекцията на голям фестивал като Sundance?
През цялото време, докато снимахме, а и след това, имах силното усещане, че филмът ще има добра съдба. Знаех го.

А може ли съдбата му да бъде дори по-добра?
Самото попадане в селекцията е огромно постижение. Но винаги има и една малка, тайна мисъл, че нещата могат да бъдат още, още по-големи.

Знаем, че встрани от модата, театъра и филмите, имаш още една голяма любов - музиката.
Несъмнено едно от най-големите ми удоволствия. Опитвам се постоянно да намирам нови и нови групи, да не оставам на едно място… но може да се каже, че U2 винаги са ми на сърце. Имам тайната надежда да срещна Боно на Sundance, хаха. Но пък има реален шанс да срещна Антон Корбийн, което също не е малко. Изобщо, аз имам способност да се запознавам с почти всички музиканти, които слушам. Чувал ли си историята ми за Editors?

Не мисля.
Тя не е точно за групата, която ми е много любима, а за нейния вокал Том Смит. Той бе решил да записва парчета заедно с Анди Бъроуз, а за видеото към When The Thames Froze бяха поканили феновете си да пращат свои снимки, по които да изберат участниците в клип. На шега изпратих две снимки, към които добавих, че съм актриса. Два дни по-късно ми звъннаха от продукционния екип и ми заявиха – ”Режисьорът ви е харесал, утре трябва да сте в Лондон”. Направих го – на другият ден бях на снимачната площадка. Сега като се замисля, бях с червена коледна шапка и червени гумени ботуши!

Прожекциите на Виктория на фестивала Sundance са на 19, 21, 22, 24 и 25 януари

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.