Всекиму своето кино

29 ноември 2007 текст Таня Трендафилова, снимки Илиян Ружин
Никола Бошнаков определено не е сред режисьорите, чието име ще срещнете във финалните надписи на някое риалити предаване. Не защото не е талантлив. Просто не се е оставил на комерсиалното цунами да го повлече към океана на шоубизнеса. Никола и сподвижниците му от Бидон филм създават тяхно си кино, което говори на уличен жаргон и взима героите си директно от реалността, без изобщо да пести (само)иронията. След като натрупаха доста заглавия, Бидон филм най-сетне успяха да се доберат до първата си официална премиера – на София Видео Гайд тази седмица. Филмът е нещо като документален колаж, който улавя живо духа на града ни – едва ли ще се хареса на туристите, но със сигурност ще се стори много симпатичен на всички, които живеят в София тук и сега.


Бидон Филм има вече доста свои продукции, но София Видео Гайд май е първата ви официална премиера. Защо чак сега?
Защото твърде късно се сетихме, че като направиш нещо добро, не трябва да чакаш друг да го одобри, ами да пристъпиш напред и да го обявиш. В края на краищата, ние сме едни скромни хора – това ни се струваше неудобно и признак на лош вкус. Но пък от друга страна се оказа, че тази система изобщо не работи. В момента, когато се държиш възпитано и кажеш ето, аз съм направил нещичко тук, се намират най-малко двеста кусура и продуктът ти изобщо остава забравен. Тогава решаваш, че сам трябва да биеш барабана и съответно да си понесеш цялата отговорност за това.

Кой стои зад проекта София Видео Гайд?
Идеята е изцяло на Мартин Младенов (главен герой и гид във филма – бел.авт). Аз го попитах какво иска да направи, той каза – филм за София – и си го засне. Всъщност с Бидон филм ние успяхме да изградим стил. Направихме го от немайкъде. Искаше ни се да е нещо по-така, по-кинаджийско. Не сме имали намерение да снимаме евтини филми с гаден звук, които да бъдат критикувани за това. Имахме желанието да правим истинско кино, защото горе-долу знаем как се кадрира, как се реди осветление и как се пише драматургия. Изобщо – ред неща, които така или иначе се наложи да не използваме. На базата на този дефицит обаче успяхме да измислим нещо различно.

Имахте ли някакъв предварителен сценарий, или нещата се случваха на място?
Да, за този филм сценарият ни беше списък с 40 места. Заснехме всичко за четири дни, 2 дни доснимане и после 3 месеца правихме монтаж.

По какъв критерий избра участниците?
Спрях се на хора със силно изразено отношение към определено място в София, което някога ги е впечатлило, и по-важното – хора, които не са изпаднали в скепсис спрямо всичко. Както виждаш, критерият ми не е сложен.

С какво искаш да се запомни филмът ти?
София Видео Гайд е филм, който трябва да даде повод човек да не се отчайва. Колкото и да е слаб, колкото и недостатъци да има, той тръгва с голи гърди срещу една порочна система. Със сигурност ние имаме хора, които могат да правят кино, със сигурност имаме оператори, които могат да снимат филми, имаме дори хора, които могат да пишат за кино. Важното е да са достатъчно смели, за да бъдат себе си. Този филм иска да им даде повод да го направят. Наясно съм, че това е ниска летва, но всеки трябва да знае, че може да я прескочи, стига да вярва, че е възможно.

Като заговорихме за стил, как би определил продукцията на Бидон филм?
Най-общо казано правим неконвенционални филми. Случи се така, че с времето те започнаха да се движат от дълбоки послания към нещо по-повърхностно, което като цяло е лоша тенденция. Но в първия момент, когато можем да се върнем към една определена основа, със сигурност ще го направим.

Мислиш ли, че ще настъпи моментът, когато българското кино ще има реален пазар?
Трябва доста да се постарае българското кино. Аз лично се старая. Но трябвт нещо повече от това да си добър.

Какви са шансовете София Видео Гайд да бъде показан извън България?
Едно работно копие вече замина за Будапеща, където му предстои селекция. Ние винаги сме имали особени отношения с нея. Аха-аха да си повярваш, че си направил нещо добро и селекцията ти казва, че всъщност не е така. Това е и една от причините сега да провеждаме такава кампания. Американците правят най-масовото кино, защото си имат Каубойската схема – правиш филм, взимаш 50%, аз го разпространявам и съответно също взимам 50%. Системата на Оскарите е подобна – трябва да имаш пълни салони и чак след това отиваш на номинации. При европейското кино е обратното – първо обикаляш по фестивали, а чак след това филмът ти се върти из киносалоните. Ние сме изгледали доста уестърни и винаги сме се опитвали да се държим каубойската. Разбира се, този подход си има и своите рискове – по-бавния винаги го застрелват.

Ти лично какъв тип кино харесваш?
Голям фен съм на новите вълни. Харесвам Френската нова вълна, Чешкото чудо. Допадат ми и други неща, които не са толкова съвременни, но пък хващат дикиш. Например Гор Вербински във всичките му продукции. Той няма нито един филм, който да се повтаря със следващия. Обожавам и Петер Зеленка, който никога не изпада в един и същ жанр. Безкрайно се възхищавам на Радивое Андрич, с когото много се обичаме. Той не спира да ме убеждава как истината е в рекламата и аз трябва да спра да се гавря с обществото, защото има и по-добри начини за въздействие.

Замисляш ли вече следващ проект?
В момента съм много амбициран да направя един филм за групата Джони, Джеки и Чарли (Джони Пенков, Джеки Стоев и Христо Илиев – бел.авт). Мисля, че като съчетаем тяхната стилистика с нашата, ще се получи нещо много добро и съм на път да го реализирам.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.