Етюд за двама

23 януари 2013 текст Августа Манолева, снимки Илиян Ружин
Малко от вас знаят, че двете красиви лица на българския театър – Теодора Духовникова и Калин Врачански, са идеалното природно цяло. Като визия си приличат, като характери се допълват. Теодора Духовникова е изтъкана от емоции, а Калин Врачански гледа недоверчиво. Единият търси водач, за другия най-важен е контекстът. Теодора се гмурва безстрашно в дълбокото, а за Калин е важно да има и въздух. На сцената са брат и сестра, а в живота – добри приятели. Срещнахме ги покрай репетициите за Гарванът в Театър 199 и поговорихме – дълго и напоително.


В Гарванът показвате силна партньорска връзка с много емоция и контакт.
Теодора: Да, защото дълги години бяхме гаджета, хаха. Шегувам се. Истината е, че се познаваме отдавна, приятели сме… Но винаги сме искали да се срещнем и да работим заедно. Решението да ни срещне е изцяло на Бина Харалампиева. Тя каза, че много бихме си подходили и взаимодопълнили като емоционалност, присъствие, партньорство и като химия.
Калин: Дори че си приличаме визуално – все пак говорим за брат и сестра в пиесата. Но за да се получи, голямата заслуга е на режисьора Бина Харалампиева.

Разкажете за работата си с различните режисьори.
Т: Уникални срещи, които те променят завинаги. Това, че са толкова различни като изискване, е много трудно, но помага. При Възкресия Вихърова всичко излиза от тялото, отвън навътре, от форма към съдържание. Сашо Морфов пък е вълшебникът на нашия театър. Той е етюден, много мощни актьори трябват там, много истински. Влюбена съм в Явор Гърдев. Щастлива съм, че го срещнах в правилния момент, ако беше станало по-рано, много от нещата бих изиграла по друг начин. Бина заобичах. Напоследък усещам, че се влюбвам в режисьорите си. Защото трябва да има пълно отдаване – както в любовта.
К: Аз пък съм много недоверчив. Имам нужда да бъда убеден в това, което се прави. Иначе до последно имам съмнения, страхове и се изнервям.

Какво е мястото на актьора като творец?
К: Работата на актьора с режисьора е като дете, което не може да ходи. Режисьорите трябва да убедят актьорите в начина, по който да направят представлението. Понякога обаче, ако актьорът не е много доволен, изпълнява, но дълбоко в себе си мисли, че може да направи други неща, и ги прави… малко по-нататък след премиерата.
Т: Уважавам единствено актьори, които са сърежисьори. Не може да не подаваш, да нямаш предложения, да не търсиш, да не развиваш и да не предлагаш, иначе не си интересен, не си вдъхновение за самия режисьор.

Как се готвите в предрепетиционния период?
Теодора: В момента, в който отвориш пиесата и знаеш, че е твоята, текстът трябва да мине през теб и ти да дадеш плът и кръв на героя. Оттук нататък не спираш да работиш. Почти 24 часа образът седи в главата ти, нещо се случва, ферментира, гноясва, чистиш, търсиш друг подход – аха, да, да, на прав път съм! Отглеждаш си го непрекъснато.
Калин: Съзнанието ти започва да се занимава с това, вглъбяваш се все повече с наближаване на излизането на продукта. Затова доста страдат хората около теб.

Играете в по шест пиеси наведнъж. Не ви ли идва множко?
К: Това е нормално за нашата географска ширина. Всички играем в по осем, десет, единайсет пиеси.
Т: Няма действащ актьор в момента, който не играе по пет-шест пиеси и не снима едновременно още една-две други роли. Това е…
Калин: …начинът на работа. Поемаш го и толкова, не се замисляш.

Как разпускате от напрежението?
К: Чакам да завали сняг и да излезе представлението на Парижката света Богородица, за да отида в планината няколко дена. Бачкаш, бачкаш, отиваш горе, правиш простотии, връщаш се и пак почваш да работиш. Така го разбирам.
Теодора: Спортовете не ме възбуждат. Спортувам единствено, за да се грижа за тялото си. Обичам да тичам в Борисовата и ходя на фитнес. Даже преди репетиции с Калин пристигахме точно като американски актьори с екипчетата, всеки от фитнеса. Професията е такава, конкуренцията е жестока, времената – бесни. За да успее, актьорът трябва да има физика, психика, талант, чувствителност и скромност. Това е важно – да имаш вътрешна скромност и нескромност на сцената. Няма как иначе.

Напоследък не минава спектакъл без гола сцена. Мода, освободеност или бунт срещу консерватизма?
Т: Ами, най-силната сцена в Хамлет бе такава, в която голотата е най-хубавото изразно средство. Нито с глас, нито с реплика в този момент можеш да заместиш голотата.
К: Не ме кефи актьорите да се събличат просто ей-така. Обаче ако има нужда да стане, както в Хамлет, което дава много за действието на самата пиеса – ок. Ама просто, за да привлечем публиката… не, мерси.

Кино или театър?
Т: В киното могат да участват и непрофесионалисти и понякога да стоят безкрайно убедително. Но в театъра, на сцената, няма как недобър актьор да стои добре. Така че истинското мерило за актьорската професия е театралната сцена.
К: Двете носят различни неща, естествено че емоционалността в театъра е по-голяма. Излизаш и…
Т: …отговорността, концентрацията е много по-силна. Освен това само ти го създаваш. В киното има прекрасни 500 души, които стоят зад теб все пак.

Но пък киното и тв сериалите дават известност.
К: Нормално е да ме познаеш, след като всеки ден у вас съм през телевизора. Но ако актьорът не се справя добре в сериалите, зрителят няма да има интерес към него. Да, хубаво е, че сериалите ги има, ще има и още повече и конкуренцията ще се вдига. И зрителят трябва да стане по-взискателен към това, което гледа.
Т: В момента има сериали с най-различна тематика, това е хубаво. Има сериал с фамилна история, комедийни, криминален – жесток и брутален, но такава е нашата действителност, има и един прекрасен тийнейджърски. Сега започва да се снима и историческа сага, в която се радвам, че ще участвам.

Как ви се вижда нивото на нашия театър в момента?
Т: Прекрасно. Единственото изкуство, което е на конкурентно световно ниво. Имаме режисьори и спектакли, които, където и по света да ги покажеш, хората са шокирани и стават на крака – Явор Гърдев, Мариус Куркински, Александър Морфов.

А навън играе ли ви се и с кого?
Т: Нямам регионален комплекс, тук ми е много хубаво.
К: Не се замислям с кого искам да играя, просто искам. Стига предизвикателството да е яко, защо да не го направиш? Това е още една крачка, още едно ново нещо, което да видиш. Хубаво е да работиш с различни хора, защото постоянно се учи, всяка среща може да ти донесе нещо ново. Ето с Теодора например стана ебати якото!

Гарванът е в Театър 199 Валентин Стойчев,
30 януари, 12 и 25 февруари, 19:30, 8/11/12,50/14,50лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.