Люк и минимоите



30 март 2007 текст Анелия Александрова, снимки Тодор Цветков за Ангел Коцев студио
Когато разбрахме, че идва у нас за премиерата на новия си филм, честно казано, леко полудяхме. После научихме, че едновременно с това на български излиза и книгата му, в която се разказва историята от филма. Съвсем се шашнахме и учтиво помолихме за интервю. И ето ни накрая в една и съща стая, лице в лице с един истински модерен разказвач на приказки?– дами и господа, Люк Бесон.


Артур и минимоите е първият ви филм с анимация, и то 3D. Още в начало ли решихте, че ще бъде анимиран, а не игрален?
За мен това е игрален филм. Първите 25 минути са изцяло игрални. След това сюжетът изискваше Артур да се смали и аз просто го последвах. Нямаше как да го направя по друг начин освен с анимация. Но половината от това, което виждате, когато той е малък, е истинско. Построихме селото на минимоите, в което има 350 къщи. Беше огромно, към 200 квадратни метра. Отне ни година, за да го построим. Филмът не прилича на анимациите, които сме гледали през последните няколко години. По-скоро е приключенски филм за деца със специални ефекти.

Има една история, че сте се вдъхновили за Артур от една илюстрация още през 1999, пазите ли я досега?
Ами да, разбира се. Тя всъщност е на корицата на първата книга от поредицата. Много е семпла, Артур е седнал на едно листо?– много е семпла, но толкова очарователна. Има толкова много малки неща, които искаш да кажеш на младите, на децата и всичко това е в главата ти, но не можеш да го изразиш. По това време правех филми като Леон, Жана д’Арк и Петият елемент. И тогава видях образа на Артур за първи път. Изведнъж сякаш хиляди врати се отвориха пред мен. И всичко останало просто изчезна. И усетих, че това е перфектният начин да изразя всичко, което до огава не успявах да назова.

Реализирането на проекта отнема 7 години, не ви ли беше нервно да чакате толкова дълго крайния резултат?
О, беше скучно. Наистина се проточи. Но се научих да бъда търпелив и това е един от най-големите уроци, които получих. Бях зает някъде към два часа на ден, а останалата работа я вършеха Пиер Буфен (режисьор на 3D анимацията) и екипът (студио BUF Cie?– бел. авт.). Аз работех от 9:00 до 11:00 и толкова. През другото време чаках.

Кой ви подкрепяше най-много?
Никой, абсолютно никой. И нищо. Подкрепата дойде след 2-3 години, когато видяха, че все пак нещо наистина се получава и че то е живо. Проблемът е, че 2 години и половина аз не бях видял и един готов кадър. Хората започнаха да се съмняват: “Боже мой, какво прави той?! Минаха три години, а още няма нищо?!” И мислеха, че никога няма да успея и най-вероятно проектът ще се провали. Повечето те зарязват, спасяват се в такъв момент. Но след това отново се върнаха при мен?– когато видяха, че първите няколко минути са страхотни, нали се сещаш. Когато вече си направил нещо, всички стават ужасно мили: “Хей, Люк, нека да бъдем приятели!”

Защо решихте да напишете и поредицата книги за приключенията на Артур?
Защото знаех, че процесът по правенето на филма ще отнеме време, ще продължи дълго. Всички ме питаха какво става, какво се случва. И реших да напиша книгата, за да разберат останалите, че имам историята. Освен това за младите е полезно да четат, така си раздвижват въображението. А като има и филм, накрая те могат да противопоставят собственото си въображение на моето, да сравнят това, което са си представяли, с това, което аз съм заснел. Такъв е примерът и с Хрониките на Нарния, Властелинът на пръстените или Хари Потър. Когато имаш един огромен въображаем свят, книгата помага на филма. А не го руши. Бях сигурен, имах доказателства, че книгите ще помогнат да се разбере по-добре въображаемият свят на Артур.

А кои бяха вашите любими книги като дете?
О, аз не четях, ама въобще. Израстнах с комикси. Във Франция имаме голяма традиция в комиксите. Имаме четири, които наричаме “четирите крака на масата”?– Астерикс, Тантан, Спиру и Лъки Люк. И няма как да пропуснеш някой от тях. Имам любим комикс и от по-новите?– Валериен.

Кой от филмите си харесвате най-много?
За мен нещата стоят така: когато започвам работа, идеята е първата точка, а резултатът е чак в края на кривата. Между тях има множество възходи и спадове. Най-голямото удовлетворение се получава, когато тези две точки, първата и последната, са близо една до друга, на една права, а не са разделени с голяма амплитуда. Това е по отношение на работния процес. От друга страна, може би както повечето хора, и аз най-много харесвам последните си неща. Защото с времето всеки се развива, трупа опит. Затова обичам най-много Жана д’Арк, Анжелa и Артур.

И накрая, знаете ли нещо за България като локация, като възможност за снимане на филми?
Не, но грешката не е моя. Трябва да сте много по-активни и да се представяте пред света. В Кан, знаете, всяка година на филмовия фестивал се събират хора от бизнеса от цял свят. Идват от Иран, от Индия, откъде ли не. И вие трябва да се покажете на света. За съжаление нищо не се знае за българското кино. И затова сте си виновни само вие.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.