Момичето с камерата

20 април 2007 текст Мариана Христова, снимки Илиян Ружин
Със Зорница София ни запозна Мила от Марс. Оттогава следим внимателно филмите й, а тя пък буквално не спира да работи. Последният й документален Modus Vivendi излезе на София Филм Фест през март, а от есента започва снимки на втория си игрален. Междувременно има и трети в развитие, но за него друг път?– сега Зорница София има нещо да ни разкаже за един опасен блус.


В кино Ларго стартира програмата Документални понеделници с твоя Modus Vivendi. Гордееш ли се?
Гордея се със самия филм. Той ми е трети и най-хубав досега. Искаше ми се да го направя интерактивен, да общувам с публиката и същевременно да си отговоря на въпроса какво всъщност пречи на човек да следва мечтите си и защо не прави това, което е искал да прави като дете. Защото героите на филма са малко или повече странни, правят малко или повече странни неща, но си вярват. Мисля, че България има нужда от филми за щастливи хора, от позитивни филми.

Как ще го разпространяваш?
Може би ще го пуснем още няколко пъти в салоните, които въртят документални филми, вероятно и по телевизията. Мисля, че един позитивен филм като този трябва да стигне до колкото се може повече млади хора?– тези, на които животът предстои. Най-вероятно ще го разпространим чрез печатна медия?– с някое списание или вестник.

Къде се чувстваш по-комфортно?– в документалното или в игралното кино?
Ох, надявах се никой никога да не ми зададе този въпрос.

Ти започна успешно с игрален филм, след това направи два документални?– просто няма начин да не ти го задам.
Мисля, че ми е по-комфортно в игралното кино, защото съм някакъв control freak?– искам да упражнявам контрол над нещата, а в документалното кино е много голям процентът на изненадата. Сценарият, с който тръгваш, не е филмът, който ще монтираш накрая. Аз обичам изненадите, но ако говорим за комфорт, в игралното кино си по-наясно какво ще се получи. Общо взето се чувствам добре, независимо какъв вид кино правя, защото правя филми, в които вярвам и не мога да си представя да е по друг начин.

В момента работиш в Бояна, върху какво точно?
Готвя се за снимки на новия си игрален филм със заглавие Прогнозата, който е в копродукция с Ню Имидж и е първият такъв български филм. В Бояна правим сториборда. Филмът се снима на лента, а оператор този път е Крум Родригес (оператор на Преди живота, след смъртта на Драгомир Шолев?– бел.авт.).

Мила от Марс беше с по-сурова визия и като че в това беше чарът му. Очакваш ли от Крум да придаде по-“купешки” вид на новия филм?
Не знам дали под “купешки” имаш предвид по-комерсиален. Но знам за Крум, че е много чувствителен артист с визия и въображение и освен това има адекватен подход към историята. Всъщност аз съм изключително доволна от операторите, с които съм работила досега. Мисля, че Румен и Сашо за Мила от Марс, и Кристина Николова за двата ми документални филма постигнаха красива и адекватна визия, която помагаше на историите. Като цяло предпочитам да не разделям така компонентите, преди всичко се надявам да направим един хубав филм. Но ако ме питаш конкретно за визията, вярвам, че работата на Крум ще отговаря на темперамента и атмосферата в сюжета.

А какъв ще е той, за какво ще се разказва във филма?
Става въпрос за група приятели от различни балкански държави, които отиват да карат уиндсърф на един турски остров, но вятърът спира и те се хващат за гушата. Произлизат много неща от тази ситуация, има разбира се, една секси любовна история, задължително и... хепиенд. Хехе, това не трябваше да го казвам!

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.