Ангелски очи

23 май 2012 текст Никола Шахпазов снимки Илиян Ружин
При Касиел Ноа Ашер няма нищо семпло и обичайно. Нито в самата нея, нито в героите, в които се превъплъщава в киното и театъра. Срещата ни с нея също е необичайна – симпатичното и издържано в ретро стил барче Timeless е необикновено пълно за ранния следобеден час, навън се излива пролетен порой с елементи на градушка, а хората около нас все още споделят спомени от нощните трусове. Ние обаче имаме да говорим за много други неща – филмите Зад кадър и July, моноспектакъла Нищо по-хубаво и театрално‑музикалните ангели на Касиел.


2012 се оказва много филмова за теб.
Ще бъде и още по-филмова. Най-вече заради дебютът на Кирил Станков – July, който е включен в състезателната програма на Московския филмов фестивал. След Зад кадър, това е вторият голям пробив на филм, в който участвам. Това е и вторият български филм за една година, който пробива в категория А – тоест най-големите и престижни фестивали във Венеция, Кан, Москва и Кайро.

Мислиш ли за фестивалния потенциал на един филм преди се съгласиш да участваш в него?
Не, изобщо не мисля за резултата. От години не се явявам и на кастинги. Настоявам първо да прочета сценария и ако той ми хареса, започваме разговори за пари с филмовите продуценти. Тръгвам към една работа с идеята как бих стояла в продукцията, дали задачата би ми била интересна, дали сценарият е добре написан... защото историята е най-важното нещо в театъра или киното. Способна съм да изиграя всичко – курва, монахиня, травестит, селянка, аристократка, старица, момиче, библейски герой – важното е сценарият да си струва.

Колко други актьори има с такъв потенциал?
Димо Алексиев, например. Той имаше прекрасен старт в Народния театър с Калигула, но мисля, че там не оцениха това. Също така младата Елена Димитрова и Снежина Петрова.

А обикновено оставаш ли доволна от начина, по който се получават филмите, в които играеш?
Почти никога не ги гледам. Понякога съм на премиерната им прожекция, но често пропускам и нея. Предпочитам да си запазя усещането от снимките, което е много крайно и екстремно. July например е заснет над огромни пропасти, в подводни пещери, като кози се разхождахме нагоре-надолу по скали... С Параскева Джукелова пък имахме любовно-тежки отношения, точно като на героините ни във филма.

Разкажи ни повече за July.
Историята на участието ми в July започна докато обикаляхме за прожекции на Зад кадър из страната. Попаднах в едно село над Велико Търново – там режисьорът Кирил Станков си е построил къща и държи местната кръчма. Кирил ни беше приготвил много кашерен обяд, но мисля, че точно тогава си каза ”Тази никога няма да участва в мой филм!”, хаха. Обаче след огромния кастинг, който направи, му се наложи да ми изпрати сценария на филма. Прочетох го и страшно много ми хареса. Историята бих нарекла романтичен трилър – две женици, които тръгват уж да си прекарат хубаво някъде по морето. Отиват на места, където не би трябвало човешки крак да е стъпвал, но се оказва, че развалата е навсякъде. По пътя си това хубаво прекарване се унищожава – от техните сложни взаимоотношения, но и от контекста, в който живеем.

Казват, че в July има нещо от духа на Телма и Луиз.
Така е – има онзи хъс, бяс, ярост да престанеш да живееш по начина, по който си живял. Да промениш съдбата си, каквото и да ти струва това. Но, разбира се, това не е римейк.

Кога ще можем да го гледаме?
Октомври. Независимо дали вземе награда в Москва, ще участва на доста други фестивали. И след целия дълъг път, ще има премиера и тук.
Моноспектакълът Нищо по-хубаво ти донесе доста ласкави оценки от критиката. Така ли предпочиташ да играеш в театъра – сама?
Не помня кой беше казал, че средният пръст за жената е нещо много хубаво, но от време на време е добре да се срещаме и с хора. Обичам да играя с колеги, но с определени колеги. Например с Александър Сано‑Среброто и Филип Аврамов.

След риалити шоуто Star Machine започна усърдна работа с Иво Желев и Силвия Станоева, които дори действат под името Ангелите на Касиел.
Видях двамата на кастингите на Star Machine, където имаше много сивота и безличие. А Иво и Силвия бяха на светлинни години пред останалите, бяха тотално извън общоприетото. Получи се истинско обсебване – с тях вече живеем буквално на комунален принцип. Парите ни са общи, проектите ни – също, само дето не сме любовници. Но и последното може да стане, хаха.

Над какво точно работите заедно с Иво и Силвия?
Много актьори се опитват да пеят и много певци имат прекрасни гласове, но нямат емоция, нямат страст, с която влязат в сърцето и душата на публиката. Иво и Силвия обаче пеят и играят божествено. Заедно с тях правим серия концерти Toxic, третият от които ще бъде на 6 юни в Studio 5 със специалното участие на Васко Пармаков на клавишните и Среброто, който ще се включи в три от дуетите. За есента пък готвим истински, голям концерт с Нов симфоничен оркестър.

Каква е Касиел в Ангелите на Касиел?
Нещо като вдъхновител и пишман мениджър е Касиел. Избрах и 24 от песните – най-любовните и диви песни на света. Някои от тях са световноизвестни, а други пък са абсолютно непознати. Но дори когато правим интерпретация на Toxic на Бритни Спиърс, тя е толкова различна, че песента придобива не само ново звучене, а съвсем нов смисъл. Правим и няколко парчета от един проект на Майк Патън – Lovage.

Носила си много имена – от Деса Красова през Настасия Филиповна до Касиел Ноа Ашер. Какво значение носят те?
Свободни сме да правим каквото искаме – са сме с различни имена, любовници, убеждения, да харесваме нещата, които някога сме мразили. Вярвам силно в свободата на избора. Колкото до Касиел – това е тежичко име, ангелско. Ангел под задника на Господ – носи една тегоба, но все пак е Господна тегоба. Не е име на страхлив човек, което е важно.

Зад кадър можете да гледате в Euro Cinema
Ангелите на Касиел пеят в Studio 5 на 6 юни, 22:00, 10лв

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.