Скок в бъдещето

21 септември 2007 текст Анелия Александрова, снимки Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Имаме добра новина – фестивалът за късометражно кино Future Shorts вече стъпи и на българската камениста почва. Повече за тази нова форма на споделяне на изкуство ни разказа лично организаторът за страната ни Виктория Книш – еко ангажиран фотограф и дизайнер. Отдавна следим Виктория с възхищение заради страшните й фотосесии за някои (вече бивши) родни лайфстайл списания, невероятните й снимки на обикновени и необикновени хора, рисунките й в двата Зелени жокера и новата книга на Горичка. Въобще Виктория е някакъв човек от бъдещето, тръгвайте с нея.


Да започнем от началото – как се случи идването на Future Shorts в България?
Много отдавна исках да направя този фестивал тук. Future Shorts съществува от 2003, в началото е ъндърграунд събитие. Тръгва от Англия и постепенно създава своя мрежа. България е 19-ата страна, в която ще го има, в Сърбия също е в процес на организация. Хората, които го правят, са различни визуални артисти, които ужасно много пътуват. Всичко започва от Лондон, всички пътища водят натам в момента. Аз лично разбрах за Future Shorts от мои приятели, които го правят в Русия от две години с много голям успех.

Каква е идеята най-общо?
На повечето фестивали за късометражно кино се гледа всичко, а Future Shorts прожектира само най-доброто. Пяната на млякото ли беше?

Каймакът?
Да, каймакът. Случва се месечно и всеки път има нова програма, нова селекция. Другото интересно е, че се представя програма с музикални видеа – нещо, което другите фестивали не показват.

Кой прави селекцията?
Всяка държава започва със стартираща програма, която е изготвена централно. Искаме да видим как ще се случи всичко и след това с удоволствие ще откриваме български филми, които да показваме. Дори вече ми звъняха няколко души да питат дали и как могат да участват. И това е наша задача – да откриваме нови хора за Future Shorts, за цялата глобална мрежа.

Нещо като търсачи на локален репертоар?
Да, много яко.

Ще има ли винаги допълнителни събития или само нова програма за месеца?
Искаме да го направим като в Англия – там, освен че прожектират филми, правят и други събития, различни форми на арт. Но тук ще става малко по малко. В Англия Future Shorts си имат собствено кино, което е и нещо като клуб, а ние все още нямаме такова място. Избрахме за откриването си клуб Грамофон, където Naria Inri Magaria, може би най-професионалните танцьори с огън в България, направиха специален спектакъл за фестивала – беше на 20 септември, имаше и музика от DJ Стоян. Идеята е човек да се забавлява, да пийне и да гледа. И така ще е всеки път – нова програма, откриване с някакво събитие, мислим и за закриване, съчетано с нещо друго интересно. Месечната селекция на Future Shorts ще има прожекции в Дома на киното, в сряда и петък. Началото е на 26 септември.

Колко дълга е програмата с филми и има ли някаква водеща тема този път?
Около час и половина. Това е първа, лансираща програма тук и няма тематична линия, но по принцип Future Shorts правят такива неща. Примерно около 14 февруари се избират филми за любовта. Сега има много японски филми, които аз много, много обичам. Има и анимация. Краят е един много тъжен филм, който няма да остави никого равнодушен. Казва се Джоджо сред звездите.

Future Shorts организират и Тайно кино (Secret Cinema), тук ще има ли скоро такива неочаквани прожекции на тайни места?
Когато фестивалът стане познат на хората и те наистина ни повярват, ще го направим, да.

Мечтаеш ли си вече за някакво странно място, на което да показваш кино?
Още сега искахме откриването да е в някоя изоставена фабрика, но не успяхме. Представям си някакви абсолютни развалини, където да се направи и някакъв пърформанс със светлина, въобще много красиви неща. Много сме отворени и искаме да наложим тази нова форма на представяне на кино, по-различна от нормалните прожекции. Искаме да пускаме филми на партита, на някоя поляна дори.

Кое е най-модерното нещо, което си гледала последно?
Едно музикално видео, на една датска група Carpark North, свирят нещо като дарк прогресив метъл. Клипът е правен от Мартин де Тура, парчето се казва Human. Много е впечатляващо, вътре участват тийнейджъри на по 12-13 години и когато го гледаш, разбираш какво е да си като тях. Невероятно е красиво, просто трябва да го видиш. Ще ти гръмне главата.

С какво друго освен с кино се занимаваш в момента?
Фестивалът изцяло ме е погълнал. Иначе различните хора ме познават като дизайнер или фотограф. Продължавам да правя тези неща като фрилансър, така е от около година и половина. Успях да направя малко студио, група на фрилансъри – Kinda Crew. И всъщност Future Shorts в България е проект на Kinda Crew.

Открихме и едни суперсвежи чанти с лейбъла Сополанко, с които също си замесена, нали?
Да, Сополанко е изцяло мой, много мил проект. Идеята първо беше да се направят дизайнерски чанти, с които хората да ходят на пазар. Скоро ще има нова линия чанти с по-идиотски дизайн, след това вероятно ще има и шапки, и суичъри. Сополанко се продава в Placebo, в Магазин за чай и време, в Слънчоглед и Trip House.

Какво друго, май имаш още идеи?
Много искам да развия един проект за българските хип-хоп артисти като Смотан МC, Йоко, Сенсей. Невероятни хора, които много обичам и част от тях вече съм снимала, но искам да продължа и да направя нещо като книга с техни портретни фотографии. Аз съм украинка, от осем години живея тук и много обичам българите, българския език, въпреки че често ми се смеят, като кажа, че българите са много отворени. Много се възхищавам на тези хора, които правят нови неща и истински допринасят, просто защото ги кефи, а не защото искат да са звезди.

Кажи поне едно нещо, което те дразни тук?
В София няма къде да се ходи от паркирани по тротоарите коли. Това е отвратително, в Kinda Crew мислим да направим лепенки с надпис Паркирам като глупак.

 

Още за Виктория Книш на vickny.com.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.