(Анти)Утопия

29 март 2012 текст Деница Стефанова, снимки Илиян Ружин
Някога били ли сте в Димитровград? Меката на поп фолк индустрията у нас, но и утопичният град, построен с бригадирски труд, кръстен на Георги Димитров. Същински град на мечти. Такова име му присъжда режисьорът Светослав Драганов и отдава четири години от живота си, за да изгради ясна представа за паралелните светове в Димитровград, които почти не взаимодействат по между си, но са показателни за облика на България като цяло. Филмът Град на мечти се излъчи премиерно в рамките на София филм фест, а ние се срещнахме следпремиерно с режисьора му, за да научим повече подробности.


Колко пъти посетихте Димитровград в рамките на тези четири години?
Много. Няма как иначе - отиваш на някакво място, имаш идея, искаш да развиеш проект, да срещнеш хора, да скъсиш дистанцията... Камерата ти помага, както на теб сега диктофонът. Иначе, ако не си репортер, не можеш ей така да задаваш въпроси на всеки. Готино е, не е някаква досадна работа. Запознахмесе с много хора .

Имаше ли такива, които са ти интересни, но така и не са влезли във филма?
Имаше един човек, Димчо Делев, който се занимава с народна музика, от този тип - сватбарските оркестри. Пайнер ги е издал още като е прохождал - изкарвали стотици хиляди касетки и видеокасети. А хората ги купували, защото преди е било забранено да има такива неща – записите трябвало да са изчистени, стереотипни, записани в Балкантон, а не за веселие и маса. Затова Димчо Делев и оркестърът му са станали суперзвезди.

С какво се занима той сега ?
Пак с музика, с фолклор, но никога вече не може да достигне този тираж, дори не ги издават вече.

Днес първата дума, с която свързваме Димитровград и Payner, обаче не е фолклор, а чалга…
Какво е чалгата? Не е само музика. Хората какъв проблем имат с нея? Че е ориенталско диско? Според мен чалгата е поезия на това, което се случва, аудиовизуалната му обвивка. Тя не се е създала отвън, несъзнателно се е получила такава, каквато е. Тя е есенцията на това, което е България днес.

В Западна Европа положението е малко по-различно.
Вярно, малко по-изтънчено и премерено е навън. Но Бритни Спиърс, Лейди Гага, Бионсе - те са същата чалга. И също продават с визията. Текстовете на Мадона, примерно, са много по-вулгарни от най-голямата наша чалга.
Ние сме комплексирани на тема турско робство, отделно уж сме много модерни, но всъщност сме много консервативни. Има двубой в сърцата ни - хем да си много модерен, да те харесат и сексът да продава, но също да си консервативен и да се спичаш. Не осъждам България в момента, нито тогава, просто ние сме такива каквито сме - едни провинциални хора, които каквото и да правим, сме си същите. Следваме световните тенденции, нямаме лице, никой не иска да гледа нещата реално.

Промени ли се отношението ти към нещо по време на снимането на Град на мечти?
Примерно за комунистите. Димитровград е създаден, за да се види какво ще бъде социализмът – да докарат там хората от селата, за да бъдат работници и да живеят в един град на идилията. Най-големият майтап е, че всички, които са против комунизма, са децата на комунистите, те рушат системата на родителите си.
Трябва да разберем, а не да забравяме и пак да повтаряме същите грешки. И не трябва да осъждаме, защото всеки човек е склонен да осъжда и отрича, без да осъзнава, че той е като другите.
Затова комунистите ми бяха много интересни - виждаш, че има много хора, които вече са възрастни и си отиват постепенно, но те вярват в тази система,  били са обучени да вярват в нея и да я мечтаят и строят. Сега са напълно забравени, маргинализирани. Същите хора са и хеви метълите, които вярваха, че като дойде демокрацията и вече няма да ги забраняват, всички ще слушаме хеви метъл и те ще станат звезди. Сега обаче никой не се интересува от тях.

Имате такъв герой във филма.
Да, обаче той свири поп фолк с другата героиня. Той сбъдва нейната мечта, която е коренно различна от неговата. Това са различни хора и е важно да видиш ситуацията от тяхната гледна точка, а не с готовите рецепти. Защото иначе обществото ни е станало като онези анонимните хора, които пишат под новините - крещят и не виждат себе си.

Стана ли певица героинята ви?
Да, сега в момента прави нова песен. Вече има подписан договор с Пайнер.

А успяхте ли да се срещнете с митичния Митко Пайнера?
Много пъти. И много го мъчихме да влезе във филма, но той е точно обратното на това, което всеки си представя за него. Всички си мислят, че той е някакъв Хю Хефнър, а Митко е просто инженер, който е направил нещата по правилния начин, качествено. Опаковката е качествена, обаче като че ли изпитва някакво неудобство. И не му се искаше да се занимава с филма. Суперпритеснителен, но много интересен човек. Идеята беше да сложим етикета, а после да покажем, че не е точно така.

Какви бяха отзивите след премиерата на филма?
Много добри. Всички казаха, че това е тъжен филм. А се смяха през цялото време!

Какви са мечтите ни днес?
Хората да те разбират, да те уважават. Повечето хора искат някой да ги харесва, това е истината, всеки иска да е обичан.

Твоите мечти какви са?
Моята мечта е да продължавам да правя това, което правя. Защото е интересно и ми дава много.

Набелязал ли си си бъдещи теми?
Правя продължение на първия ми филм – Животът е прекрасен, нали. Показвам какво се случва с героите 10 години по-късно. Сега сигурно ще се казва Животът е все още прекрасен, нали. Всъщност този филм е за моя фризьор и неговото семейство.

Как се забавляваш?
Пробвам да прекарвам колкото се може повече време с дъщеря ми. Тя много ме кефи - сега е първи клас и точно открива света, какво е да живее в общество с други хора.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.