Момиче за милиони

6 октомври 2011 текст Дани Николова
Летисия Каста вече не е онова момиче с нестандартна красота и учудващо свежа усмивка, дошло от остров Корсика. Пак е красива, разбира се, само че към хубостта можем да добавим и добра доза талант, а модните подиуми да заменим с успешен път към света на голямото кино. От 14 октомври можете да я видите в главната роля в Островът на Камен Калев – ексцентрично и почти философско пътешествие в търсене на себе си. Летисия призна, че в началото никак не є се е искало да участва в това шантаво приключение, но сладкодумието на Камен Калев е било твърде убедително. Призна също, че голите сцени във филма я притесняват и че България є се е видяла страшна лудница, но май го каза в добрия смисъл на думата.


Смяташ ли, че вече принадлежиш към вселената на киното?
Не. Нямам такава сигурност и вероятно никога няма да имам. Въпреки това спокойно мога да заявя, че винаги съм носила душата на актриса.

Какво ти донесе професията на модел?
Опит, контакти, начин на себеизразяване.

Снимала си се в малко музикални клипове – едва ли има някой, който да не помни видеото на Крис Айзък Baby Did A Bad Thing от края на 90-те.

Снимах се в този клип заради режисурата на Ерб Риц – страхотен фотограф, който за съжаление вече не е сред нас. Още тогава той гледаше на мен като на актриса, покани ме да заснема клипа, влизайки в роля и аз приех. От работата с този човек ми остана чудесен спомен.

Как премина работата ти с Камен Калев?
Много ми хареса да работя с него. Камен е доста инстинктивен и активен човек. И много необикновен. Бих казала дори мъничко луд – в най-добрия смисъл на думата, разбира се. Камен е истински сценограф, чудесен сценарист… Имам чувството, че всеки път, когато прави филм, оставя част от себе си, от своя живот в него. Това е човек, който има какво да каже на света.

Оставяше ли те да импровизираш, или трябваше стриктно да следваш неговото виждане за персонажа?
Не мога да отговоря еднозначно. Камен имаше в съзнанието си представа за това как трябва да изглежда персонажът ми във филма, но тя не беше твърде конкретна. Със започване на снимките нещата постепенно започнаха да се подреждат. Камен е силен характер. Аз също. В някои отношения много си приличаме, така че на моменти постигахме невероятен синхрон. Друг път пък визиите ни се разминаваха и тогава спорехме. Аз предлагах неща, той не беше склонен да ги приеме. Но накрая все пак се разбирахме. Честно казано, отношенията между двама ни бяха странни, понякога много бурни – досущ като отношенията между героите във филма. Но това беше просто начинът на работа. Като цяло снимките минаха чудесно.

Всъщност ти си прочела сценария и си решила да не се захващаш с Островът. Какво те накара да промениш мнението си?

Не е толкова просто. Наистина имах желание да откажа предложението. Помислих си – не познавам България, не ми се ще да замина с този режисьор в непозната страна и да прекарам там цели два месеца. Освен това сценарият ми се видя изключително шантав. Не разбирах със сигурност какво точно се случва във филма. И нямаше как да е иначе, тъй като Камен Калев не беше написал сценарий в истинския смисъл на думата – просто се забавляваше да измисля и доразвива идеите си по време на снимките. Видях се с него с намерението да му откажа. Но на срещата открих един безкрайно интересен човек, който разказваше така увлекателно… И ме убеди да участвам.

Какво ти донесе това пътешествие?
Много опит. Случи се в такъв момент от живота ми, в който имах нужда да замина далеч и да изживея силни емоции.

Какви впечатления остави у теб нашата страна?
България е странна, много странна държава. Видях смесица от комунизма, минал през страната ви и оставил трайни белези у хората, и новото време, което носи много възможности. Представям си родината ви като град, който е готов да преживее своето възраждане. Но не мога да забравя погледа на хората, в който видях много твърдост и тъга, много умора от тежестта на ежедневието.

Приличате ли си с твоята героиня Софи?
Не. Но тя ме вдъхнови във връзката ми с други хора, които познавам и с които общувам.

Разкажи за другата си филмова роля – скоро излезе френски 3D хорър, в който играеш главна роля.
Филмът се казва Зад стените. Играя жена, която има проблеми с алкохола – много драматична роля, наистина. Героинята ми е писател, но е изгубила вдъхновението и това постепенно я превръща в параноик. Заминава за стара къща в провинцията, където живее съвсем сама. Започва да получава халюцинации. Разсъждава върху съдбата си, изпълнена с безкрайна болка, тъга и страдание, които до този момент е крила. Вдъхновението й се връща, но извиращите потиснати чувства не я оставят на мира. И в един момент полудява.

Ще те върна отново към Островът, където също има сцени, в които е нужно да разголваш душата си. Но има и такива, в които се налага да разголваш тялото си. Кое ти се видя по-трудно?
Аз съм изключително консервативна и ненавиждам евтината, пошла голота. Моментът с разголването ми е труден. Но истинското предизвикателство и същинската трудност за всеки актьор е голотата на душата.

Сещащ ли се за някоя реплика от Островът, която ти е останала в ума и до днес?
Да. Помня “куче”.

Островът е премиерно по кината от 14 октомври

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.