Разкази в картинки



22 септември 2011 текст Никола Шахпазов
Точно такова бе и подзаглавието на единственото успешно комикс списание тук – вездесъщата Дъга, която през 80-те и началото на 90-те беше познато и абсолютно задължително за всяко хлапе. Точно тогава там публикуваха поредицата Приключенията на щъркела Чоко и жабока Боко, която имаше и свой анимационен вариант, като и в двата случая художник беше Румен Петков.


Впоследствие Румен прекоси големия океан, за да играе с големите в бизнеса, които пък бързо оцениха таланта му и днес свързваме името му с анимационни класики като игривата Лаборатория на Декстър, авангардните Крава и Пиле и суперсмешния Джони Браво. В последно време Румен се е съсредоточил най-вече върху преподавателската си дейност в California Institute of the Arts, но смята отново да се захване с рисуване, а само след няколко дни пристига в София, за да журира големия анимационен фест Златен кукер (Арена Запад, 28 септември – 2 октомври). Звъннахме му уж за няколко въпроса набързо, пък говорихме поне половин час – за изгубената нейде Златна палма, добрите старци Хана и Барбера, Чоко и Боко.

Много хора помнят комиксите в списание Дъга, както и анимационните ти филми. А ти с какво си спомняш периода на работа тук?
В онези години не се гледаше много сериозно на филми като Чоко и Боко – критиката ги считаше за втора категория. А ние, аниматорите, се стремяхме да правим значими и качествени неща и го постигахме – получавахме много награди и анимацията ни имаше добро име. И въпреки това, когато след 1990 се връщах в България, ми се струваше изненадващо колко много деца са гледали Чоко и Боко и са чели онези комикси, които не бяха от най-доброто качество, но пък бяха пионерските опити. В Чоко и Боко има нещо красиво, носталгично, както всичко, свързано с миналото.

Колко често имаш възможност да се връщаш в България?
С моето семейство пристигнахме в Щатите още през 1990 и в първите години бях толкова зает, че не можех дори да си помисля да се върна. Постепенно обаче започнах да идвам по-често – например през 2010 бяхме почти един месец. Ох, и знам, че звучи адски смешно, но аз обичам да идвам в България… Заради природата, спомените и приятелите, които никой на света не може да замени.

Малко преди Златен кукер във Варна се проведе седмият Световен фестивал на анимационния филм. Дали това е някакво раздвижване на замрялата анимационна сцена тук?
Трудно ми е да кажа дали това е съживяване или не, тъй като съм далече от България… Но пък имам спомени, че варненският фестивал е продължения на Световния фестивал на анимацията от едно време, чиито награди бяха Златен кукер. За радост сега те са награди и на този софийски фестивал. Той е организиран от чисто аниматорския съюз Пройко Пройков, което за мен е много важно. Освен това фестивалът Кукер носи много младост, докато имената от варненския фестивал са свързани все с миналото, миналото, миналото… макар че и аз съм свързан с миналото, хаха. Със сигурност обаче има място и за двата фестивала – мога само да им пожелая успех.

Често ли те канят в журито на анимационни фестивали?
В нашия университет всяка година се провежда фестивал – в него участват както наши, така и студенти от други филмови училища. Там съм съдия. Бил съм жури на Загребския фестивал, както и в селекционната комисия на един първи и последен детски фестивал за игрално и анимационно кино в София през 1990. Общото между Златен кукер и фестивалите, в които съм участвал преди, ще бъде абсолютната ми честност и обективност.

Кои от филмите, върху които си работил в САЩ, отчиташ като върхово постижение?
Най-много харесвам Крава и Пиле – защото е прекрасна и абсолютно абсурдна история. Веднага след нея нареждам Джони Браво. В България нося първия сезон на сериала – ще бъде излъчен по време на Златен кукер. Радостен съм от всичко, което съм правил тук, и съм доволен, колкото и смешно да звучи на някого.

Кои са най-важните хора, с които се срещна покрай работата си за Cartoon Network?
Когато работих над първия сезон на Джони Браво, Хана и Барбера все още бяха живи и всеки от екипа можеше да ги срещне сутрин. Бяха приятни, усмихнати възрастни хора на много високо мениджмънт ниво, с които можеше обаче спокойно да поговориш и да си пиеш кафето. После покрай The New Woody Woodpecker Show имах възможността да работя с един легендарен Disney продуцент – Алън Заслов. Той беше невероятен човек, от когото съм научил много, и то не само за анимацията, а и за готварството, което му беше хоби. Работил съм и със Сет Макфарлън – изключителен млад човек, който беше в екипа на Джони Браво и Лабораторията на Декстър, а по-късно направи хита на Comedy Central – Family Guy.

Какво се случи със спечелената от теб награда Златна палма?
През 1985 ми се обажда един приятел и ми казва “Честита Златна палма!”, а аз му отговарям “Глупости, не ми се подигравай”. След това ми се обади прекрасният критик Димитър Стоянович, който също ми честити и разбрах, че наистина съм получил тази награда. Тя беше за мен и Слав Бакалов, защото правихме филма Женитба заедно. Някой от тогавашната българска делегация е получил Златната палма, но тя не достигна до нас. По-късно получихме само официалните си грамоти. До този момент нямам представа къде е самата статуетка, но, честно казано, не ме и интересува.

Над какво работиш тези дни?
Точно започва учебната година в Calarts – преподавам режисура и това ми доставя голямо удоволствие. Надявам се и скоро отново да почна да рисувам. Освен това имам внук и с него ежедневно сме на разходка в парка. Ето такива – смешни удоволствия на един по-възрастен човек.

Румен Петков е в журито на анимационния фестивал Златен кукер, Арена Запад, 28 септември – 2 октомври
Уъркшопът с Румен Петков е в Арена Запад, 3 октомври, 14:00, предварително записване на info@animationfest-bg.eu.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.