Човекът от острова



28 април 2011 текст Гери Турийска, снимки Ангел Коцев студио
Режисьорът Камен Калев ни измъква от кафенето, където трябваше да разкаже за най‑новия български филм Островът, защото слънцето навън го привлича. Споделя, че последните пет месеца е прекарал под ниското мрачно небе между Дания и Швеция, докато е траел монтажът и сега използва всеки възможен момент, за да бъде навън. След големия успех на Източни пиеси Кан очаква втория филм на младия режисьор. Той пък чака новия си мотор, с който да отпраши към залеза.


Островът всъщност се оказа истинско място, близо до родния ти Бургас, нали така?
Той е част от детството ми, защото винаги е бил за мен част от пейзажа около Бургас. Като деца често ходeхме там. Има много истории, които сме слушали за поета Христо Фотев, който също много е обичал острова. Как са се събирали там и са се напивали, нищили са света... Винаги съм откривал нещо много странно в този остров. Може би защото не е стопанисван добре, останал е изолиран. Отдалечаваш се на 20 минути от Бургас и сякаш излизаш от времето и попадаш в друго пространство. Дори като студент във Франция всеки път, като се връщах тук, използвах два-три дни да се отбия там. Там се роди историята за филма. Обаче май е по-добре да не му правя реклама, че ще вземе да изчезне и това място, да се пренасели.

За месец и половина екипът и актьорите сте живели под един покрив, докато са траели снимките край морето. Как се отрази това на работния процес?
Много време преценявахме дали при работата на това място няма да изперкаме. Но противно на очакванията това е най-идеалното снимачно място, на което съм попадал някога. Сигурно е заради водата, но не чувстваш, че си затворен, не е като в студио или декор. Вечер, на залез всички плуват, сутрин посрещаме изгрева. Беше страшно приятно да се работи – тихо и спокойно. Като излязохме след това от острова, понеже имахме и доста снимки извън него, пак се сблъскахме с шума и къде ще паркираме и бързай за тук, бързай за там.

Налагаше ли ти се да се справяш с изненадващи претенции от страна на звездите във филма?
Аз не ги наричам претенции. Просто това са хора, които имат високи очаквания за себе си. Наложи ни се да се справяме, не аз лично, а екипът от изпълнителни продуценти Елица Кацарска и Стела Павлова, които помогнаха много в тази сфера. В един момент например цялото семейство на Летисия Каста се изсипа – три деца, съпруг, майка, баща, бавачка, треньор за това, треньор за онова... Но това са си нормални неща, към които трябваше да се адаптираме.

Каква е Летисия Каста отблизо?
Много слънчева. От 15-годишна е по кориците на най-престижните списания, но после дълго се е борила да бъде приета като актриса. След 10 филма във Франция тя все още има проблем, и то не от публиката, а по-скоро от интелектуалната среда и киноиндустрията, да бъде приета на едно ниво с всички останали. Това я е направило много самокритичен и борбен човек. Не е претенциозна, държи се естествено и е силна.

Смяташ ли, че участието на популярни в световен мащаб имена ще помогне на продукцията да бъде възприета по-добре?
Да се възприеме по-добре – не. Но да се види от повече хора – да. Хората са привлечени от установени образи.

Какъв е медийният интерес към Островът извън България?
Най-вече от Европа. Във Франция се обръща изключително внимание и се очаква с голям интерес. Източни пиеси мина успешно там и получи добри отзиви от критиката.

За втори път ще представиш свой филм на фестивала в Кан, какви са очакванията ти този път?
Не знам какво да ти кажа... Не насочвам вниманието си към тези неща. Знам, че филмът ще е много полемичен, защото прави нестандартно предложение в последната си част. На много хора това няма да се хареса. Заложено е още в сценария и знам, че няма да бъде подкрепен от всички. Усилията ми са били да остана близък до първоначалната идея, да не се изкривявам по външни фактори, но в основата на правенето на филми е да се стигне до максимално много хора, иначе не виждам смисъл. Аз го правя, за да кажа нещо. Естествено, след всички филми и филмчета, започваме да се замисляме и за комерсиалния успех, защото всички основни хора, които се трудят по 24 часа вече две години, всъщност не са платени. Такъв е контекстът в България, но не само тук, а изобщо в европейското кино. Ние не сме платени, а това си е труд. Изцяло си ангажиран с филма и напрежението е голямо. Не се оплаквам, но казвам, че очакваме да получим възнаграждение за труда си.

Разкажи ни малко повече за ексцентричния писател/актьор/режисьор/философ Алехандро Ходоровски, който също участва в Островът?
Аз съм му голям фен, особено на филмите му Свещената планина и Къртицата. Съвсем случайно разбрах, че е в Париж, че гледа на карти таро от 30 години и отдавна не се занимава с кино. Много ми се прииска да вкарам това във филма, но въпреки усилията и хората, които се опитваха да помогнат да го убедим, се оказа, че на Алехандро изобщо не му се занимава. Накрая обаче нещата станаха и той направи тази суперсилна сцена, която е отваряща за филма. По този начин той вкара и своята вибрация в Островът по невидим, но за мен много категоричен и ясен начин.

Какво е мнението ти за последните български филми, които излязоха по кината?
Важното е, че те срещат публика, която става по-голяма. Може би българинът от дълго време чака да види филми на собствения си език, или пък е от добре разказаните истории. Може би се дължи и на рекламата, защото последните 3-4 са много различни като жанрове, но имат комерсиален успех. За толкова малко екрани и филмови копия 100 000 души посещаемост е сериозно постижение. Още сме в начална фаза на развитие, има много недостатъци поради ред причини, които са част от нашия контекст тук, като индустрия и общество. Намирам, че много неща се правят не заради историята, а за да се харесаме на този или онзи или да се направи нещо, което е вървежно. Но се радвам, че този процес е жив и всички трябва да участваме да го поддържаме и обогатяваме.

Островът ще е по българските кина през октомври.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.