Нищо позорно

20 януари 2011
Те са Ангел Хаджийски и Здравко Григоров, движещата сила на движение Pozor, което стои зад алтернативните кинофестивали Цветята на Корана, Късо съединение и Сатори в утрото на есента. Двама млади мъже, влюбени в седмото изкуство, които искат да представят на българските зрители едно по-различно кино, в което няма компютърно генерирана експлозия на всеки пет минути. Решихме да поговорим с тях като киномани с киномани за независимото кино, скандалите, странното им име, фестивалите им през 2010 и какво са подготвили за 2011.


Представете се.
Здравко: Ние сме Pozor, или иначе казано – Ангел и Здравко. Занимаваме се с кино и разпространяваме филми, които по стечение на обстоятелствата не са стигнали до нашите киносалони, а ние смятаме, че си струва да ги покажем. Организираме няколко фестивала по този повод.

Защо избрахте името Pozor? За чешката дума за “внимание” ли става въпрос?
Ангел: Точно за чешката дума. Историята е, че за първи път двамата пътувахме заедно до Прага и там навсякъде беше пълно с надписи Pozor. Така ни хрумна и името.
Здравко: После Pozor (на чешки е с ударение върху първото “о”) стана Позор, защото на българите много им харесва да сме позорни и хората вече ни наричат по този начин. Ние пък си харесахме името.

Възприемате ли това, което правите, като вид бунт срещу мейнстрийм киното?
З: Не, в никакъв случай. Просто допълваме това, което се гледа в големите киносалони.
А: Внасяме някакво разнообразие.

Защо избирате такива странни филми и какво ви кара да мислите, че зрителите ще предпочетат примерно The Adventures of Iron Pussy пред Трон?
А: Има си зрители и за двата филма. По принцип хората, които искат да гледат Трон, няма да дойдат да гледат филмите, които предлагаме ние, защото те са много различни. Нашите филми са за малко по-арт насочена публика, хора, които не са толкова завладени от американските филми, а такива в София има много, така че това ни помага салоните да не остават празни.

Защо избирате по-малки места за прожекциите си вместо големите мултиплекси?
А: От големите мултиплекси просто не проявяват интерес към такива филми. С радост бихме избрали някой от техните салони, но те не са съгласни подобни неща да се прожектират там.
З: Имаме си ниша от четири места, където се излъчват нашите филми – Euro Cinema, Дом на киното, Червената къща и DaDa Cultural Bar.
А: С годините сме натрупали една постоянна публика, която следи проектите ни и съответно идват и гледат.

Тази публика може ли да се класифицира като многобройна?
З: Да, публиката е голяма, още повече че трите фестивала, които организираме, са доста разностранни – единият е за кино от Близкия изток – Цветята на Корана, другият е Късо съединение – за късометражни филми, а третият е за кино от Далечния изток – Сатори в утрото на есента.

Имали ли сте проблеми с националистични организации заради асоциации, свързани със споменаването на Корана?
А: Не, досега не сме, освен някакви неприятни коментари.
З: Нашата цел всъщност е просто да представим културата на тези държави. Фестивалът не е полити­чески, нито пък е с някаква религиозна цел. Искаме асоциацията на хората, когато чуят за ислямска държава, да не бъде “терорист”, “патриархално общество” или “малтретирана жена без всякакви права”. Искаме тези хора да си представят примерно канела, кардамон, пое­зията на Джеляледин Руми, музиката на Азам Али.

Като стана дума за проблеми, имаше един минискандал покрай разпространявания от вас филм Пънк в Пекин...
А: Да, там имахме малко проблеми. Филмът беше част от фестивала Сатори в утрото на есента и Китайското посолство искаше да го свали, защото не го харесаха. Филмът е забранен в Китай, но не знам защо решиха, че могат да го забранят и в България.
З: Просто показва субкултурата в Китай. Според мен не засяга ничии интереси, така че не знам защо от посолството реагираха толкова остро.
А: Между другото, Пънк в Пекин от февруари ще има премиера в щатските кина. Преди два дни режисьорът му Шон Джефърд ни се похвали, че е успял да се договори с американски разпространител и в крайна сметка филмът ще достигне до още по-голям кръг от хора.

Какво мислите за българското кино?
А: Измежду последните филми има доста добри заглавия. Ние го следим отблизо и то ни харесва, независимо дали става въпрос за някакъв по-фестивален филм от типа на Светът е голям и спасение дебне отвсякъде или за някой по-масов, като Мисия Лондон. В българското кино от последните години има раздвижване, има какво да се покаже. Между другото се върнахме от Португалия преди месец и там в един редовен киносалон прожектираха Светът е голям..., което беше много приятна изненада.

Какви филми предпочитате самите вие?
А: Ние всъщност гледаме много, много филми и в последно време дори не можем да кажем какви точно харесваме. По никой начин не искаме хората да си помис­лят, че отричаме тотално холивудското кино.
З: Гледаме филмите, които са номинирани за Златен глобус и за Оскар. От номинираните за Златен глобус тази година харесваме Социалната мрежа, The Kids Are All Right и Черният лебед. Също така и 127 часа на Дани Бойл.

Какво подготвяте за тази година?
А: Сега ще помогнем на една приятелка да организира фестивала Северно сияние за т.нар. нордско кино, който ще се състои през април.
З: Преди това, през януари и февруари, ще тече третото издание на Цветята на Корана. Ще представим 20 филма, като тази година сме разширили географията на фестивала – с филми от Йордания, Ливан, Палестина и Египет, които за първи път са включени в програмата. Имаме специален акцент върху киното на Иран, Палестина и Мароко. Имаме и един по-мейнстрийм американски филм – Амрика, но в него се разказва за палестинка, която живее в Щатите. За първи път тази година сме включили и късометражна програма, която ще тече всяка неделя в DaDa Cultural Bar.
А: Нарекли сме я Кино Изток, не само защото филмите са от Изтока, но и от носталгия по бившето столично кино, което от няколко месеца е магазин за хранителни стоки.
З: След това вече си върви един ежегодният календар – юли и август е Късо съединение, а октомври е далекоизточният фестивал. Всъщност ние през цялото време работим и за другите фестивали, които се провеждат в София. Веднага след Цветята на Корана започва София Филм Фест, след това има фестивал на европейските ко-продукции, с който също се занимаваме, после идва Киномания, така че целогодишно...
А: ...си гледаме филми.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.