Волният играч

7 май 2009 текст Дима Чакърова, снимка Валентин Даневски за Ангел Коцев студио
Асен Блатечки обича да играе и го прави добре. Особено е доволен от новия си моноспектакъл Секс, наркотици и рокендрол в Модерен театър, а и на публиката очевидно й харесва. Програмата на Блатечки за май и юни прелива от ангажименти, което изобщо не му пречи да е щастлив и да открадва по малко време, за да лети с колата си или да яхне сърфа. Засякохме го между две представления, за да ни разкаже успя ли вече да гледа филма Прогноза, колко ненавижда моноспектаклите и защо вероятността да го видим да играе в реклама е нищожна.


След две доста успешни версии на Секс, наркотици и рокендрол как се престраши да направиш собствена?
С едно наум. Първо, защото Ивайло ми е учител – преподаваше ми в НАТФИЗ, и, второ, защото съм гледал представлението с негово участие сигурно над 20 пъти. Текстът ми е суперблизък и си мисля, че ако се захващаш с него, би трябвало да имаш какво да кажеш. Най-вече исках да премеря сили със себе си.

Кое е различното в твоя вариант?
Аз. Дори да има десет спектакъла по една и съща пиеса, актьорите, които ги правят, са важните – те ще ги различават.

Моноспектакълът май е висшият пилотаж в театралното изкуство?
Аз ненавиждам моноспектаклите, защото в театъра най-важно е партньорството – можеш да си добър, ако партньорът ти е добър. Струва ми се суперегоцентрично да се изтъпаниш сам на сцената и да си мислиш, че си толкова интересен, че да забавляваш хората два часа. В случая е малко по-различно, защото за това време аз играя десет съвършено различни образа, плюс това през цялото време имам партньор в лицето на публиката. Разказвам им истории и те реагират на тях. Този моноспектакъл е огромен кеф, защото за много кратко време можеш да изградиш много плътно десет образа. Ако можеш, разбира се.

Какво има в това представление, че на хората им е интересно да го гледат толкова време?
Периодът е адски дълъг наистина – 18 години се играе само в България. Може би е свързано с това, че проблемите на героите са от типа “вечни”. Няма битовизъм и злободневност, няма значение дали героите живеят в Америка или у нас, нещата са еднакви. Явно Ерик Богосян е хванал нещо, което няма давност. Като онези шумерски плочки отпреди 5 хиляди години, които бяха открити наскоро – част от тях с някакви бакалски сметки и една с трактат, който клейми младото поколение и казва колко са невъзпитани, глупави и разхайтени. Нищо ново под слънцето.

Непрекъснато пътуваш из страната, кое е най-странното място, където си играл?
На всевъзможни сцени и места съм играл. Като тръгнах за Мадан например, взех една карта и видях, че пътят просто свършва там. Мадан и край, след него няма нищо друго.

Как гледаш на думичката секссимвол, която стои често пред името ти?
Хаха. Не й обръщам особено внимание. Явно имаме нужда да слагаме определения на хората. Тук всеки прилично изглеждащ мъж, който се появява по телевизията или по списанията, веднага става секссимвол. Така излиза, че всички сме секссимволи в тази страна – или настоящи, или бивши.

Хората май доста те харесват, на какво се дължи това?
Не знам дали е така. Не се опитвам да се правя на такъв, какъвто не съм, не се правя на звезда. В така наречения шоубизнес е много смешно, когато някой се вземе насериозно, защото у нас има шоу, но няма бизнес. Звездите по света са звезди, защото не можеш да ги видиш. Например едва ли ще засечеш Анджелина Джоли, която си изхвърля боклука.

Едва ли самата тя се занимава точно с това.
Това имам предвид. Там някой друг прави много неща за звездите.

Бях чела, че и ти имаш агент.
Не. Работя с агенцията на едни приятели и те се грижат, когато получа предложение за филм или реклама, или каквото и да е, да преговарят за условията вместо мен. Нямам някой, който специално да се грижи за моята кариера.

Графикът ти за май е толкова пълен, че има дни, в които играеш и по две представления. Как издържаш?
Да видиш за юни какъв е! Издържа се, когато работиш това, което обичаш – просто е приятно.

Имаш и семейство – там свободен ли си от задължения?
Ами аз всяка вечер и изхвърлям боклука, и пазарувам, и извеждам кучето. Дъщеря ми казва, че иска да се отпиша вече от тази работа, за да прекарваме повече време заедно.

Ако не беше станал актьор, какъв щеше да си?
Ооо, всичко бих могъл да работя. Сигурно щях да съм треньор по карате – от 10 години всеки божи ден тренирам. Наскоро получих покана през юли да ходя на семинар в Токио, което е много яко, защото ми се ходи в Япония. Но не мога да отделя цял месец.

Преди няколко седмици бе премиерата на филма Прогноза, в който играеш. Как ти се струва?
Много хубав, изключително добре заснет. Но на мен не ми е останало време да отида и да го гледам на голям екран.

За втори път работиш със Зорница София, защо?
Може би трябва нея да питаш, но за мен тя е много готин човек. Харесвам я и като приятел, и като режисьор. Много малко режисьори в България са като нея – тя буквално изрива земята, за да направи това, което си е набелязала. Наистина обръща всичко и си прави филмите, достойна е за уважение.

Как избираш проектите, по които работиш, някакви задължителни условия има ли?
Има. Едното е хората, с които работя, да са ми приятни и другото – текстът да ми е интересен.

А за много пари не би ли направил компромис?
Ооо, за много пари бих, ако са наистина много. Не сте ме виждали в реклама никога, едва ли и ще ме видите – точно поради тази причина. Рекламата е нещо, от което една фирма печели доста. Ти пък даваш да бъдат брутално ползвани лицето и името ти, за да се продават някакви продукти. Заради това ми се струва, че трябва да се плаща наистина много. Бих участвал без пари за любима марка. За Harley Davidson – без стотинка дори.

Какво да очакваме още от теб скоро?
Сега съм хвърлил всичко в Секса и жестоко се кефя, ама жестоко. Свършихме първия снимачен период на филма на Ивайло Христов Къща без прозорци, следващият е през есента. Тогава ще снимам още една българска продукция – Дебют, но не е хубаво още да говоря за него. Сценарият е убийствен, много хубав – надявам се оттам да излезе нещо.

Какво, награда ли?
Ами награди, глупости. Имам една мечта – да играя във филм, за който просто да няма билети. Хората да се избиват да го гледат.

Вярваш ли, че би могло да стане? В последните години доста се отегчихме от неуспешни опити в киното ни.
С пълно право зрителите гледат с предразсъдъци на нашето кино, аз ги разбирам. Хората не са виновни. Имам познати, които казват: “Пич, искам да гледам български филми, но ме е страх да отида на кино, защото ще се разочаровам”. Но преди да се случи някакъв филм-събитие, доста ще паднат в жертва неизгледани и незабелязани.

Секс, наркотици и рокендрол е в Модерен театър, 9 май, 19:00
Прогноза е по кината

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.