Трансформацията In Vitro

12 февруари 2009 текст Галина Керемедчиева, снимки Ивайло Добрев
Реализацията на проекта In Vitro е към своя край. Става дума не за националната програма за подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми, а за късометражната лента на продуцентска къща Артин Вижън, носеща това актуално в последните месеци заглавие.
Срещаме се с режисьора Александър Николов, един от основателите на арт сдружение Перде, след снимките на предпоследната сцена от филма. In Vitro е третият му голям проект след късометражната лента Голямата риба (влязла в Топ 10 на селектираните български заглавия на Международния фестивал за късометражно кино В Двореца в Балчик през 2008) и музикалния клип Les femmes, ремикс по опера на Офенбах.
Дата за премиера все още няма, защото освен монтажа, предстои и написването на авторска музика.


Терминът ин витро стана много популярен, дори скандално популярен през последните месеци. Умишлено ли е търсена подобна актуалност на темата?
Не, не е търсена. Идеята за филма и за разказа, по който работим, е от миналата година. Сдружение Перде направи един уъркшоп - Въведение в кинодраматургията и този разказ спечели конкурса. Не изисквахме завършен сценарий и Даниела Овчарова го написа под формата на разказ.
Филмът не се занимава с причините за скандала в България, с финансовия аспект на този проблем, с това дали държавата ще финансира или не опитите за ин витро оплождане. Във филма става дума за по-общочовешки въпроси - затова да се опиташ да не нараняваш човека до себе си, въпреки че обстоятелствата в живота го налагат.

Т.е. героите не са позиционирани в конкретно време и пространство и историята не търси социален отзвук?
Не и от гледна точка на този скандал, на който скоро станахме свидетели. Дори се чудехме дали да не променим името и нарочно създадохме герои, които нямат финансови затруднения. Проблемът им е друг – след няколко неуспешни опита се оказва, че мъжът е стерилен и трябва да се опита с друг донор. Изисква се обаче писменото съгласие на съпруга, но, според жена му, това много ще го скапе. Така че тя се опитва да оправи нещата по-друг начин. Основната идея на филма е да покаже как една жена би могла да бъде коренно различна в зависимост от обстоятелствата и от мъжа до нея. Нашата главна героиня започва като една хрисима жена, която много обича съпруга си и почти в целия филм е така. Накрая обаче нещата се променят.

Как се събира една толкова сложна не само идейно, но и сюжетно история в рамките на 7 до 10 минути, колкото предвиждаш да бъде филмът?
Не е лесно. Някои дори мислят, че това е претупване на работата. Но аз се ръководя от израза: Можеш да опознаеш Париж за 3 дни или за 3 години. Средно положение няма. Подобен е случаят и с големите теми в киното – можеш да ги разкажеш или в няколко минути - стегнато, без да навлзаш много в персонажите, или в пълнометражен филм. Ако направиш нещо средно, то ще бъде осакатено.

Имаш ли амбиции за голямото кино? Стъпка ли е този проект към него?
Имам и се надявам да стигна до там. Моята идея обаче е да съм изцяло независим. Затова съм си направил продуцентска къща и тя трябва малко да порастне, за да се стигне до голямото кино. Поне засега краткият филм ми дава този шанс да бъда независим. Има и нещо друго - кратката форма всъщност е друг вид изкуство, което доста ми допада и което ми дава голяма свобода – когато си независим продуцент, изцяло ти решаваш какво да представлява продуктът ти.

Трудно ли се осъществява финасирането на подобни проекти?
Изключително трудно. Финасирането е доста сложен момент, затова гледам да бъда подсигурен от техническа гледна точка, да не ми се налага да плащам наеми. Сцераният е взет от уъркшопа на Перде, а финансирането е от Артин Вижън – моята продуцентска къща, т.е. финансирам от джоба си изцяло, което не е лесно.

Кратките филми са и некомерсиални, с ниска възвръщаемост. Това не ограничава ли публиката до хора, които професионално се занимават с кино или студенти?
Първите впечатления винаги са, че късото кино е насочено изцяло към младите хора. Но това не е вярно. Всеки творец, когато създава един продукт, го насочва към дадена публика, но почти никой не се насочва само към младите или към част от тях. Специално проектът In Vitro със сигурност не е само за млади хора, а за всички възрасти над 12 години.

Във филма участват професионални актьори (б.ред.: Михаил Мутафов, Татяна Тотева, Симеон Лютаков), което не се случва често в краткото кино. Лесно ли се съгласиха?
Все по-често трябва да се случва. Във Варна това е трудно, защото имаме само една театрална трупа. Но никой от актьорите, които поканих, не ми отказа и не се наложи да се чудя кой друг да избера. Дори Мишо Мутафов в ролята на гинеколога - имах желание да бъде той, още докато писахме сценария с Даниела и много се радвам, че се съгласи, защото филмът беше писан за него.

Татяна Тотева е в ролята на съпругата, а кой играе съпруга?
На мен ми трябваше тази двойка да бъде идеална и затова реших той да не се появява, за него само се загатва, присъства единствено чрез два телефонни разговора и в последния къдър се вижда за няколко секунди. Защото в тази кратка форма много лесно мога да разваля магията, ако ги покажа един до друг. А Симен Лютаков е в ролята на „другия”.

Можем ли да наречем проекта In Vitro изцяло варненски?
Да, изцяло и държа на това. Откакто съм се върнал във Варна преди три години, се опитвам това да личи във всички мои проекти. За мен едно от най-важните неща е Варна да се превърне в основно място за правене на кино. Миналата година продуцирах един софийски проект и изискването ми беше той да се превърне във варненски. Опитвам се да изградя техническа база, освен това градът предлага много добри екстериори, много добри места за снимки. В това отношение Варна предлага доста по-добри места за снимане от София.

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.