По жицата с Александър Бенев



2 ноември 2017 текст Емануела Иванова снимки Анелия Тодорова
Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.


Слушайте: от 7 клас опъва бас жица в траш бандата Savage Ravage, на 17 става една от младите бели лястовици в БГ киното с дебюта си в Жажда, а днес е част от състава, който се носи нагоре-надолу в Асансьор за пациенти. В новия филм на Иглика Трифонова (по кината от 3 ноември) Александър замлъква в ролята на депресиран младеж, който отказва да говори, но на нас сега надълго ни разказва що за щастлива птица е извън екрана. Догонете ни, докато заедно ритаме листата по винаги-неговата улица Шипка с гръб към отскоро-неговия Факултет по класически и нови филологии.

ПЪРВИ ГЛЪТКИ КИНО

Спомням си първите дни от снимките на Жажда, когато пред камерата бяхме само аз и Моника (Найденова – бел.ред.) – двама непрофесионални актьори, които, естествено, бяха доста шашнати. Режисьорът Светла Цоцоркова обича да разказва как в слушалките си чувала сърцето на Моника да удря здраво по микрофона на гърдите ѝ, докато тя, със супер сериозно изражение, вече е дълбоко във филма. За мен всичко се промени, когато на снимките дойдоха Светлана Янчева, Ивайло Христов и Васил Михайлов – гледах ги и виждах, че нещата могат да стават с лекота. Опитвах да го правя като тях. Това ми помага, както и фактът, че досега винаги съм се разбирал с режисьорите, с които съм работил. Това е най-важното, с всеки от тях съм натрупал различен опит. С Иглика беше интересно и леко, защото тя описва в сценария си не само действия, а и какво се случва вътре в героя. На практика имаш всичко на хартия, но и цялата свобода да го интерпретираш по свой начин. Тя само ти казва "хайде да опитаме сега". И ти опитваш.

НЯМА ВРЕМЕ ЗА ГЛУПОСТИ
Семейни реликви на Иван Черкелов беше вторият ми филм и с него вече се бях зарибил по киното, но не и по актьорството – исках да стана оператор. След като завърших Немската, кандидатствах само в European Film College в Дания, извадих късмет и заминах за година. В училището има много практика, но също и киносалон, където наваксах с класиките, за които дотогава само бях слушал. Там се срещнах с един от продуцентите, работили с Кубрик. Сега не мога да си спомня името му, но беше много шантав и няма да забравя какво ни каза: "Нямате време да се занимавате с посредствени неща. Има прекалено много от най-доброто, което можете да гледате, за да си губите времето с глупости". Следвам съвета му и за киното, и за литературата. Така се запалих по Кубрик и Тарковски, но харесвам и всичко с Робърт де Ниро, а един от любимите ми филми е френският Омраза на Матийо Касовиц. Гледах го за пореден път на тази прожекция в Дом на киното, когато разпръскваха парфюм, създаден по неговата история. Ароматът за мен беше като всеки друг, но филмът е уникален.

СЕВЕРНОТО СИЯНИЕ
След колежа напуснах Дания, но тя си остана в мен – най-вече с приятелите, които срещнах там. Харесвам киното, музиката и културата им, но това не е достатъчно да заобичаш една страна – най-важни са хората. Първо мислех да записвам операторско майсторство в НАТФИЗ, но разбрах от познати, че май няма да е за мен и така реших да кандидатствам Скандинавистика в СУ. Като не знаеш какво искаш да учиш, чужд език винаги е добра идея, нали? Освен това няма да е лошо да мога да работя и тук, и там. Сега съм втори курс и гледам да не пропускам лекции. Вече чета в оригинал една антология със статии за Тарковски, излизали в шведския печат, и е доста яко.

САМО ИСТИНСКИ ИСТОРИИ
Имам много идеи за филмчета и не съм ги направил, само защото не съм ги започнал. Нали знаете как понякога се колебаеш, защото мислиш, че няма да намериш точните хора да реализираш нещо и те е страх да не го развалиш? Но идва време и всичко се нарежда. Отсега мога да кажа само, че бих снимал истории за живота такъв, какъвто аз го познавам. Може да е за приятелите ми например – тях ги познавам добре, заедно сме още от ей тук, от 38-о. Дори темата да не е толкова интересна на пръв поглед, ако ти е близка, можеш да направиш добър филм. Сега на Златна роза излезе Малко късмет за по-късно, който е за София, за града, за едни боксьори и какво наистина се случва в живота им. Ето такива неща трябва да се правят повече. Иначе и аз наскоро снимах едно филмче, Concept I by Question Authority. Мои приятели правят дрехи с този бранд, а видеото представя идеята ни как да го развиваме като нещо по-голямо, което да свързва колекциите, музиката ни, филмите и клиповете. Не е нищо особено, но има смисъл, може да си го пуснете в YouTube.



ДРЪМ, АМА БАС
Когато създавахме групата Savage Ravage, повече ми се искаше да съм зад барабаните, но си хванах баса и така до днес. Още свирим редовно по клубове, само в момента сме се оттеглили малко, за да пишем нови парчета. Макар че отдавна съм се заклел във вярност на траш метъла, с времето прослушах всякаква музика. Този стил обаче си остава единственият, който ми се свири. А и толкова си мога. Ако можех да свиря джаз, щях. Другото яко на тежката музика е, че хората, които я правят, наистина са фенове. Не е като при останалите стилове, където има палячовци, които рапират за пари. Никой не прави метъл, без да го обича. Доста хора не го оценяват и го третират като чалгата – забелязали ли сте как като пуснеш нещо от тези два стила на купон, всеки има право да ти каже, че не го кефи и трябва да го смениш. Каквото и друго да е, ще го изтърпят, но чалга и метъл веднага се сменят. Затова и предпочитам да слушам музика на концерти, вместо на сбирки по барове. Ходил съм на всякакви, от Depeche Mode до Metallica, но има два, които никога няма да забравя: Faith No More на Спирита през 2009 и Suicidal Tendencies и ONYX пак там през 2011. ONYX после дойдоха и в София, но нарочно не отидох. Просто знаех, че няма как в клуба да е по-добре от онази вечер на плажа.

Асансьор за пациенти с Александър Бенев е в кината от 3 ноември
Следете го във фейсбук каналите на Savage Ravage и Question Authority

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.