Нещата от живота: Елица Георгиева



7 септември 2017
Ако на първо четене името ѝ в главата ви е бяла страница, то е защото първата ѝ книга тъкмо излиза от печат на български. Космонавтите само минават идва в София на 13 септември заедно с Елица и дългата си история – тя пише романа в Париж, където живее и завършва творческо писане и кино, печели награда Андре Дюбрьой за дебют и е номинирана за Флор (основана от Бегбеде), Рьоне Флане и 111-а страница.


За какво разказва ли? Как се сменят времената през очите на едно дете: след 89-а Юрий Гагарин е детрониран от Кърт Кобейн, Дядо Мраз – от Дядо Коледа, а столовата – от първия бургер в McDonald's. Елица обаче не гледа към 90-те в България само веднъж – на фестивала CineLibri през октомври ще видим и филма ѝ Всяка стена е врата (с две награди на Cinéma du Réel), вдъхновен от стари VHS касети. Историята им четем сега, минавайки през една овехтяла бележка и спомена за вкуса на домат със сирене и хляб.

НАЧАЛОТО
Бях на около десет, когато описах едно наше семейно пътешествие. Родителите ми бяха доста учудени, че не са забелязали всички тези крилати медузи и подводни мечки, които живееха в текста, както и че бяха пропуснали невероятни приключения като скачането от дърво на дърво. От литературата тогава си спомням най-ярко Древногръцки митове и легенди за деца. И Пипи дългото чорапче – тя беше моята героиня и много ми повлия. И досега вярвам, че някой ден ще успея да вдигна кон с една ръка. Иначе най-силните ми спомени от детството, свързани с изкуство, са когато ме водеха на опера, тогава наистина имах чувството, че се пренасям на друга планета.

ПРОМЕНИТЕ

Когато реших да замина, първо избрах Лион. Честно казано, не знам защо, това и до днес е мистерия. Почти веднага започнах да кроя планове как ще се преместя в Париж, който повече ме съблазняваше – струваше ми се много по-голям и по-мръсен от спретнатия Лион, но и значително по-интересен. Все пак ми трябваше време да свикна, тъй като в Париж няма център. Сега вече знам, че изобщо не е толкова голям и почти не минава излизане без да срещна познати. Интересни тук са някои квартали, които си имат собствен ритъм и чар, но най-много ми допада космополитността на града, всички тези култури и акценти, които правят ежедневието по-вълшебно.

ИСТОРИИТЕ
Конкретният момент, когато взех решение да напиша книгата, дойде с откриването на едно пожълтяло листче, на което бях описала какво се е случило на 10 ноември. Била съм на 7, затова и описанието беше доста телеграфно и гласеше приблизително следното: "Днес съм болна и си стоя вкъщи. Баба дойде да си играем. После президентът беше изгонен. Мама беше много доволна". Препрочитайки този така наречен документ, си дадох сметка за това как едно дете разказва подобно нещо, осъзнавайки събитията през реакцията на родителите си и предавайки новините по негова си система. Това беше и определящо за хумора в моя роман. Идеята за филма ми Всяка врата е стена също беше свързана с откриване на съкровище от миналото. Отваряйки шкафа в нашия хол, се натъкнах на куп VHS касети със записи на едно предаване по БНТ от 89-а до 92-ра, на което майка ми е сред водещите. Когато прегледах тези кадри, бях толкова развълнувана и впечатлена от техния нестандартен характер, че веднага реших да направя филм с тях.

КНИГИТЕ
Библиотеката ми е пълен хаос – до История на съвременната философия на Бертранд Ръсел се подвизават комикси, книги от изложби или филмови критики, пиеси на Колтес, Чехов, Бекет, романи на Селин, Томас Бернард, Виржиния Улф, сборници на Гогол, на Радичков, на Валери Петров или Чудомир и най-вече съвремени романи като Възвишение на Милен Русков и множество френски автори, които не са преведени в България. Този списък се мени и обогатява с времето. Изоставям четеното на една книга, когато стилът не ме грабва. Но когато ми харесва, винаги се опитвам да я прочета до край.

КИНОТО
Един от първите истински филми, които гледах, беше Бразилия на Тери Гилиъм. Винаги ще си спомням този разказ, който ме съблазни със своя метафоричен характер. Главният герой, който в сънищата си е крилат принц, а в ежедневието – обикновен чиновник, става жертва на системата. Абсурдността, хуморът и гротескнo-меланхоличният тон във филмите му го правят един от любимите ми режисьори. Заедно с братя Коен, Микеланджело Антониони, Тарковски, Алан Рене и много имена от европейското документално кино.

УРОЦИТЕ
Бях се записала на уъркшоп по творческо писане във Франция. Писателката, която го водеше, ми каза, че по текстовете ми не личи, че не съм французойка, а това само ги обогатява и ги прави още по-странни и оригинални. Тогава реших, че спирам да робувам на стари страхове и задръжки, че започвам да се занимавам с това, което ме прави щастлива, и че въпреки всички трудности, ще се справя.

ЗАВРЪЩАНЕТО
Имам много български талисмани по моите френски рафтчета: снимки от София, парченце от паметник, шишарка от Витоша, една графика, изобразяваща самодиви, кози рог (истински!), книгите ми и много вещи от миналото. Географското отдалечаване със сигурност ми повлия, но по позитивен начин. Връзката ми с България като че ли е още по-силна сега, а дистанцията сякаш ми дава възможност да преосмисля миналото по по-различен начин. Наскоро направих един уъркшоп в Боженци с фондацията Арте Урбана. След прожекцията на моя филм една от участничките ми каза, че никога не ѝ е хрумвало да прави нещо, свързано с историята на България. Аз пък си помислих, че трудно ми хрумва идея за роман например, която да не е свързана с България.

ХРАНАТА
Рядко имам време да готвя. Предпочитам да се храня навън и в приятна компания. Иначе и френската, и българската кухня са страхотни. Това, което най ми липсва във Франция и ме връща към детството, са домат (много по-вкусен в България), сирене и топла пита хляб.

Космонавтите само минават е в книжарниците от Колибри за 13лв
Елица представя книгата със свой пърформанс на 13 септември от 19:00 във Френския институт
Филмът Всяка стена е врата ще бъде част от фестивала Cinelibri от 11 до 22 октомври

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.