Наша гордост

20 ноември 2008 Петя Златанова

За него белите маратонки са чаровно минало. Има неприлично дълга биография за 38-те си години. Прави изкуство без дъх. Известен е с ролите си във филмите Изпепеляване, Подгряване на вчерашния обяд, Среща; автор на пиесата Ерос и поетичната книга Катапулт; автор на музиката към 65 театрални спектакъла, 10 игрални и 4 документални филма. Композитор на саундтрака към киношедьовъра Светът е голям и спасение дебне отвсякъде, който вече е на световния музикален пазар.

Детството на госта ни минава под липите на Стара Загора. Оказва се обаче, че за 75-те си роли в театъра, досега не е играл нито веднъж на сцената тук. На 24-ти ноември това ще се случи - ще го гледаме в Малка пиеса за детска стая.

 




Кой е Додо?
Това е моята роля в пиесата Малка пиеса за детска стая. Додо е преуспял адвокат, който е решил да се ожени. И съобщава това на своите приятели, с които се събират един път в месеца в продължение на години. И по този начин обръща действието с главата надолу.

И какво се случва после?
После започват едни такива детски препирни, които накрая го довеждат буквално до рев.

Малка пиеса за детска стая е някакво щастливо изключение в българския театър за последните две години. На какво се дължи този едновременен успех и сред публиката и сред критиката?
Този успех дойде малко изненадващо. Дължи се първо на хубавия текст. Той е много модерен, съвременно написан е със страхотно чувство за хумор. Успехът е и благодарение на режисурата на Галин, който е в отлична форма. Това е първата му постановка в България след шест години. Сега той работи трето представление в Комеди Франсез. Галин Стоев е истински европейски режисьор, който поставя по един деликатен, ненатрапчив и естетски начин. И разбира се, успехът на Малка пиеса за детска стая се дължи и на актьорския състав. Много хубава положителна енергия се създава между петимата актьори, които играем на сцената.

Прекалено лично е, но... каква е твоята "детска стая"?
Като че ли, моята „детска стая” е връщането ми в Стара Загора. Всеки път, когато се върна (а то става все по-често) и се разхождам наоколо, всъщност аз се завръщам сякаш в моята детска стая. Така че приемам това мое идване с тази постановка доста лично!

Звучи невероятно, но едва сега за първи път ще играеш на сцената в родния си град!
Да, това е много невероятно, наистина! Аз имам над 45 роли в театъра, а едва сега ще играя на старозагорска сцена. Сигурно така е трябвало да стане и може би точно с тази роля да се явя за първи път.

Ако интерпретираме метафората "детска стая" като вид бягство, от какво ти се налага да бягат в живота?
Бягам от повсеместната агресия! За мен сцената е остров на спокойствието”. Това е някаква психотерапия, с която бягам от тази отрицателна енергия. Имам чувството, че има някакъв заговор срещу хората, да ги превърнат в малоумни гласоподаватели. Хубавото е, че не всички се поддават на тази манипулация изцяло. Ето, в последните пет-шест години театралните зали и киносалоните са пълни. Миналата седмица идвах с Камен Донев в Стара Загора и той каза, че от всичките години, в които играе моноспектакъла Размислите на един учител за народното творчество, реакцията на публиката тук е била най-хубава! Колкото и ваши колеги журналисти да твърдят, че има криза в културата, аз смятам, че от седем-осем години насам има възраждане на българското изкуство!

Напоследък много се говори и за успеха ви във филма на Стефан Командарев Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Как се продължава след такъв връх?
С увереност в себе си, със самоусъвършенстване и с почтенност към работата си. Чакам следващото си предизвикателство. А това беше доста голямо – и като мащаб, и като ниво. Позволихме си да работим така, както се прави по белия свят.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.