Нещата от живота: Рене Карабаш



18 август 2016 текс Емануела Иванова снимка Николай Петков
Искахме да говорим с нея, още когато отворихме стихосбирката ѝ Хълбоци и пеперуди. Но моментът отлетя. Сега се сещаме пак, а Августин Господинов ни пише "Тя е пич, ще се разберете" в месинджър и пуска в следващия балон телефона на Ирена Иванова или Рене Карабаш, както ви харесва.


На нас ни харесва на "ти", на нея – също, и – "виж ти как се разбираме" – веднага си уговаряме среща. Преди обаче да дойде денят за жив контакт с поетесата/писател/театрален режисьор и съосновател на Творческа академия Валери Петров, в описанието ѝ се накланя още една черта и след нея четем: Златен леопард за най-добра актриса от кинофестивала в Локарно. Наградата е за дебюта ѝ в невиждания още (у нас) Безбог на Ралица Петрова, който пък прибра големия приз на феста. Браво на квадрат на тях и финт за нас, че хващаме Рене в най-точния момент, за да ни разкаже за многото дини, които носи – винаги по една под мишница.

БЕЗБОГ
Аз съм бърза с поръчките към Вселената и се оглеждам за знаците ѝ. Няколко пъти ме викаха на проби за филма и все не ме избираха, но аз вярвах, че ще стане. Когато за първи път отидох в офиса на продуцентската компания, ме посрещна голяма икона на Христос, на когото едната ръка е изобразена в онази позиция, която прилича на знака ОК. Приех го за одобрение и ето че се получи (смее се). Тогава имах нужда нещо ново да ме погълне и то дойде с Гана – моята героиня, която е медицинска сестра, търгуваща с личните данни на болни от деменция възрастни хора. Заради нея ходих на курсове за медицинска сестра, стажувах в болница за дементни хора в Дианабад, гледах болни по домовете, изкарах шофьорски курсове, защото във филма карам бус, дори ходих на уроци по църковно пеене. Следваха две седмици репетиции и после клъц – откъснах се от абсолютно всичко и заживях за един месец като Гана във Враца. Без семейство, приятели, контакти, фейсбук – без нищо.

ПРЕЧИСТВАНЕТО
С Безбог скочих в най-дълбоката си мътилка, а Ралица, режисьорът, използва всички травми и болки от живота ми за ролята – сякаш натискаше бутон и аз ставах друга. Изживях всичко, което трябваше да изиграя и това ме промени. Когато приключиха снимките, бях щастлива и се възхищавах на себе си, но не от суета, а от радост, че преминах през изпитанието. Знаех, че съм дала всичко и бях спокойна – без никакви притеснения за награди, за критика, за каквото и да било. Като се върнах в София, не ми пукаше дори как изглеждам. Носех се с една шуба от филма, маратонки Air Max и ужасно боядисана коса. Майка ми искаше да ми дава пари за нови дрехи, но аз не се интересувах. Излизах и отново срещах стегнатите хора, които се притесняват какво ще си помислят другите, а е толкова добре, когато се откъснеш от суетата и егото. Щом започнах да усещам, че пак се връщам към онази, която бях преди Безбог, си купих душ гела, който използвах по време на снимките, за да ми напомня за тогава, за този опит. Сега всеки ден работя, за да си пазя това състояние.

ТАЛАНТИТЕ
Яко е човек да е всестранно развит, но ако правиш едно нещо в даден момент, трябва да отделиш цялата си енергия само за него. Когато снимах филма, бях само в него, сега пиша роман и съм му отдадена изцяло, щом правя пиеса, занимавам се само с нея. За тази самодисциплина трябва търпение. Имала съм вечери, в които мозъкът ми гръмва – книгата ли да си пиша, пиесата ли да си правя, Академията ли да движа? И за всичко имам идеи. Избирам задължително само едно и го започвам, а другите си чакат. Преди снимките на Безбог трябваше да поставя първото си голямо представление с Дария Митушева – Очи сини, коси черни, адаптация по книгата на Маргьорит Дюрас. Бях спечелила финансиране от Фонда за иновации в културата, но го отказах. След филма оставаше един месец от срока за Фонда, но не исках да претупвам нещата и да направя постановката, само за да съм я направила. Сега чакам точния момент и той наближава. Искам гаргата да е рошава.

ПОЕЗИЯТА
Споделям някои свои стихове в интернет и ми става хубаво, когато лайковете се трупат. Това пак е свързано с егото и, може да не ти е най-важното, но все пак литературата е показно изкуство – започва като самотно занимание, а след това се показва пред хората. Онзи щастлив момент, в който тъкмо си написал нещо и леко потреперваш от кеф, е все едно си се напикал пред публика – всички те гледат отстрани и ти се чудят, но на теб отвътре ти е топло (смее се). Освен това аудиторията в интернет не е за подценяване, това е масовата публика. Покрай моите неща в социалните мрежи, хората разбират за други поети и това е най-ценното. С Августин Господинов и Константин Трендафилов отнасяме доста критики, че сме много важни, защото всички ни харесвали, но всъщност ние непрекъснато говорим за други автори и препоръчваме на феновете си български писатели и поети.

РОМАНЪТ
Не ми се говори особено за него, защото го пиша отдавна и не знам кога ще излезе. Искам да е много добър роман, а това означава една камара работа и проучвания. Винаги влагам и лични истории в това, за което пиша, но те са малко на фона на измислената част. Майка ми обаче ми беше бясна, когато прочете първите глави, защото отношенията в семейството на основните герои са много тягостни. Описала съм ужасни неща, наред с тези, които действително са се случвали в моето семейство, и майка ми звъни сърдита: "Ние сме ти дали всичко, как може да пишеш такива неща?!" А аз и обяснявам: "Мамо, чакай, това е литература, луда ли си?" Тя си мислела, че може би съм преживяла цялата история.

ДОМЪТ

Имам само един дом и той е в Александрово, край Ловеч. Като се ошашавя и не знам къде се намирам, се прибирам там. В момента съм навсякъде и никъде, защото отново си сменям квартирата. От 7 клас все обикалям, а обичам да имам място, което да е мое, в което да се прибирам и да съм спокойна. Надявам се съвсем скоро да го наредя.

Рене Карабаш е във фейсбук и на irenkarabasheva.wixsite.com/karabash

Филмът Безбог е на фестивална обиколка и ще се появи у нас до края на годината

Творческа академия Валери Петров е отворена за записване до 15 септември

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.