Дивото зове

18 септември 2008 текст Диана Томова, снимки Илиян Ружин
Люк Жаке е един много смел французин, по образование биолог, който направи удивителен скок в киното. Прекара една година сред ледовете на Антарктика, за да заснеме сагата за пингвините Походът на императорите и се прибра вкъщи с Оскар за документален филм. Само три дни след награждаването нарами отново камерата, за да превърне във филм-приказка един свой детски спомен – магическа среща с дива лисица в гората. След още една година снимки – включително в сърцето на същите планини във Франция, където сам Люк е брал гъби като момче – резултатът вече е в кината. Лисицата и детето пристигна тези дни и в София заедно със самия Люк Жаке. Поговорихме с него само 15 минути, но и те бяха достатъчни, за да разберем какво означава истински да обичаш дивата природа – без да се опитваш да я вържеш на каишка.


В сравнение с Походът на императорите Лисицата и детето поне изглежда по-лесен за снимане. Кое беше най-трудното?
Всъщност за мен беше много по-лесно да снимам Походът на императорите. Първо, защото животните бяха около 5-6 хиляди и не се страхуваха от нас, не бягаха. При пингвините всичко беше предвидимо, докато при Лисицата и детето – напротив. Лисицата е много непредвидимо животно, никога не си сигурен как ще реагира. Не можеш да я накараш да направи каквото искаш – винаги тя решава. С нея бързо се създава връзка, но е много крехка и човек трябва да се примири с факта, че лисицата всъщност винаги прави каквото си иска. С нея трябва да си търпелив. Например в една от сцените трябваше да заснемем как лисицата си вдига погледа – чакахме два дни за този кадър.

Историята бързо ще грабне малките зрители, защото е разказана през погледа на дете. Смятате ли, че чрез този подход посланието за любов към природата ще стигне по-лесно и до възрастните?
За мен интересното тук е универсалният и естествен инстинкт, който се заражда у човека независимо на каква възраст е, дали е дете или не. Да се приближим до едно животно и да го докоснем за мен е нещо магично – това именно исках да предам и на зрителите. Разбира се, усещането ще бъде различно, родителите няма да възприемат филма като децата. Лисицата и детето е приказка – проста история, разказана с прости думи. Приказките винаги са свързани с детството, но докосват всеки независимо от годините.

Във филма участват опитомени животни, но е много реалистичен и ще накара децата да повярват, че могат да галят диво животно, че вълците не са чак толкова опасни. Това не е ли нож с две остриета?
Може и по този начин да се погледне на нещата, но за мен това не е основният въпрос. Аз не се страхувам от това да провокирам любопитството на едно дете да отиде и да потърси контакт с животното. Аз съм израснал сред дивата природа, в провинцията заобиколен от животни. И за мен любопитството не крие риск, не крие някаква опасност. Но същевременно това е предизвикателство, което трябва да се вземе предвид и да го разберем по правилния начин.

Страхуваше ли се малката актриса Бертил Нюел-Брюно от животните, с които се снима?
Бертил не изпитваше страх по време на снимките, но все пак тя работи само с опитомени животни. Дивите бяха включени във филма при монтажа, те не участват в сцените с актрисата и тя нямаше истински жив допир с тях. Работихме с дресьор, който определяше и следеше всяко действие към животните. Бертил е израснала в града и нямаше никакъв опит с животни. Затова бях изключително изненадан, че тя откри в себе си любопитството и желанието наистина да се запознае с лисиците. Научи се как да се държи с тях и беше търпелива, макар че те понякога не бяха дружелюбни с нея.

Има няколко особено вълнуващи епизода във филма като преследването между риса и лисицата. Как успяхте да заснемете такава опасна сцена?
Не искам да издавам детайли за самото филмиране, за техническата час на нещата – нека те си останат малката тайна на нашия екип. Но мога да ви уверя, че по време на снимките не сме предприемали никакви рискове. Докато снимахме тази сцена, нямаше абсолютно никакъв риск рисът да изяде лисицата. Не съм виждал лично с очите си такава ситуация в гората, в дивата природа, но знам че тя съществува, че е реална. Затова се опитахме по възможно най-достоверен начин да я покажем на зрителя чрез филма.

Една от основните идеи на филма е, че още от деца се опитваме да подчиним дивата природа. Какво мислите за цирка с животни?
Много точно казано. Много човешко е това, че се
опитваме не просто да опитомим природата, а да я подчиним на себе си. Не харесвам това, но не мога да не го приема като нормално. Аз лично изпитвам много по-голямо удовлетворение, когато видя как едно животно изскача изведнъж, неочаквано в естествената си среда. За мен това е истинският допир с животното и с природата. Циркът от своя страна е именно мястото, където се вижда заложеното у човека желание да влезе в личен контакт с животните. Но аз не харесвам цирка, предпочитам гората. И съм готов да чакам много време, за да се срещна там с животните, вместо да ходя на цирк.

Прекарвате много дълго време сред природата и животните, докато снимате. Лесно ли се връщате след това към обикновеното си ежедневие? Чувствате ли се понякога по-добре сред животните, отколкото сред хората?
Със сигурност не мога да живея без природата. Но е вярно също, че за да бъда в хармония със себе си, имам нужда и от двете – и от спокойствието на природата, и от контакта с хора, динамиката на човешкото ежедневие. Затова се опитвам да ги съчетавам. И на двете места се чувствам добре.

Снимайки такива филми, повече учен-биолог ли се чувствате или кинорежисьор?
100 процента се чувствам кинорежисьор и творец. Имал съм късмета да израсна в провинцията, да обикалям света, да живея в големи градове и да изучавам природата като биолог. Сега чрез киното имам и възможността да споделя всички тези преживявания.

С кое диво животно вие бихте искали да станете приятел като момиченцето във филма?
Хе-хе, само едно ли трябва да кажа. Наистина нямам еднаква чувствителност и привличане към всички животни, но не мога да назова и едно определено, което по някакъв начин да ми е любимо. Всяко животно носи различна сетивност, въвежда те в свой различен свят, провокира те по различен начин.

Имате три малки дъщери, растат ли те сред животни, имате ли домашни любимци?
Не, нямаме домашни животни. Но много често се разхождам в гората с момичетата. И се опитвам да им предам удоволствието, което носи общуването с природата, да събудя у тях любопитството, да усетят вълнението.

Толкова обичате животните, вероятно сте вегетарианец?
Ха-ха, не – преди всичко съм хищник.


Интервюто е осъществено със съдействието на Профилмс, разпространител на Лисицата и детето за България

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.