Момчешката мечта в чист вид, по мексикански – пътуване към незнаен бряг, двама 17-годишни хлапаци и една по-зряла жена, "много текила, малко сънрайс, брато". А на сутринта се събуждаш пораснал и връщане назад няма.


Животът може и да ни подскаже вярното решение.
Но по-често ни обърква.
После ни променя.
И не спира да ни учудва.
Понякога ранява, но само малко след това разсмива.
Изобщо - животът действа доста вдъхновяващо.

Хулио и Теноч са като повечето 17-годишни момчета - хормонът здраво ги тресе и страшно много искат да пораснат. Светът на възрастните все още притежава необходимия блясък, за да бъде мечтан. И те го мечтаят с всичката сила, на която са способни.
На някакъв скучноват семеен купон, двамата срещат Луиза - 28 годишна испанка, на която цяла вечер разпалено и със замах демонстрират стил и чар, каквито само 17 годишните така добре владеят. Почти като на шега, следва и покана да я отведат на място, наречено Устните на Рая - място, за което никой от тях не е сигурен дали наистина съществува, какво остава пък да знае къде се намира. Но купонът свършва и всичко е забравено. Докато един ден тя не се обажда на момчетата и... предложението е прието. Пътешествието, макар и неясно накъде, започва. Тримата тръгват на път и посоката е не толкова към Устните на Рая, колкото към онова странно и неуловимо място във въображението, а защо не и в живота на всеки, където невинността, сексуалността и приятелството се срещат, за да открият пътя на зрелостта. Път, вървейки по който, се прави онази мълчалива равносметка за това какви сме и в какво ни превръща времето, което живеем.

Режисьорът Алфонсо Куарон и операторът Емануел Любецки насищат тази интимна история с вече признатата им визуална поетичност и дрезгавия хумор на реалността, постигайки еротизъм и онази необяснима тъга по преживяните и безвъзвратно отминали моменти.
В саундтрака към филма е включено парчето Watermelon In Easter Hay (1979г.) в изпълнение на Франк Запа, както и Ийгъл Ай Чери с To Love Somebody, Натали Имбрулия с Cold Air, Брайън Ено с By This River.

"В началото беше Запа. Заедно с Карлос стояхме в моята градина и слушахме Watermelon in Easter Hay без прекъсване, докато в същото време си разменяхме идеи. Тонът на тази песен е онова настроение, към което се стремяхме с този филм. Дължим толкова много на Запа.
Искахме да направим секси филм, който да не скрива нищо. Искахме просто да сме искрени с героите и да гледаме на секс сцените по начина, по който те наистина се случват."
Алфонсо Куарон

“Всеки може да намери себе си в тази история. Ако никога не си я преживял, със сигурност си мечтал за нея или си слушал разказите на друг. Това е такава история, която те кара да искаш да я изживееш. Кара те да си мислиш "бих искал да съм на тяхно място”, не непременно в края, но по време на приключението. В историята се разказва и за сексуалната идентичност, за една такава позиция към живота от гледната точка на две момчета, които осъзнават, че има неща, които просто не можеш да контролираш."
Диего Луна

"Не съм психолог, но мисля, че на секс сцените много жени ще закриват очи с ръце, със сигурност ще има и такива, които ще се отправят към тоалетната, както и такива, които ще си тръгнат от киното раздразнени. Ще ги има и тези, които ще седят тихо, макар и с неудобство, ще има вероятно и любовници, които ще се целуват - по малко от всички. Защото хората са ужасно различни на този свят. В някои моменти публиката със сигурност ще е изненадана, защото такива неща обикновено не се показват. Някои ще се възхитят, други ще се дразнят. Аз лично се надявам да има от всички реакции. Възбуда, щастие, наслада, срам и възхищение. Да, бих се радвал да е така. Не мисля, че това е нов начин за показване на секса на екран - просто е една свежа гледна точка."
Карлос Куарон