Оригинално заглавие: Coco avant Chanel

Език: френски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, биографичен
Франция, 2009, 105'
Режисьор: Ан Фонтейн
Сценарий: Ан Фонтейн, Камий Фонтейн
С: Одри Тоту, Беноа Полвоорд, Алесандро Нивола, Мари Гилен, Емануел Дево

Историята на Габриел Шанел много напомня на нейната сънародничка Едит Пиаф – и двете са французойки, бедни, изоставени сирачета, които надмогват гласа на кръвта и, преминавайки през унижения и жертви, се превръщат в емблеми. Началните кадри на Коко преди Шанел ни пренасят в ужасното самотно детство на малката Габриел в пансиона, а после, следвайки добре познатата схема на биографичните филми, преминаваме през унизителните представления в кабарето на Мулен, където заедно със сестра си пее известния шансон Coco qui a vu Coco (от него получава своя псевдоним) сред наливащи се с алкохол войници и евтини момичета. За да стигнем до момента, в който неосъществената актриса буквално се натриса в имението на богатия и ексцентричен Етиен Балсан, става негова държанка и обръща света на модата с хастара навън. Някъде между тия сцени разбираме и философията на Коко за любовта – единственото хубаво нещо е правенето й, а за жалост за целта се изисква мъж. През целия си живот крехката французойка се бори със стереотипите на обществото – да бъде придатък на мъжа и да живее, за да му доставя удоволствие. Някъде в тази вечна битка Шанел намира своя талант – да бъде различна. И да зашемети до такава степен със своята къса прическа, мъжествен силует на дрехите и семплата, но вечна игра на черното и бялото, че да остане известна единствено с простото мадмоазел. Сценарият, базиран на биографичната книга L'Irreguliere ou mon Itineraire Chanel на Едмонд Шарл-Ру, е фокусиран върху младите години на Шанел, когато между шева и кройката и перипетиите в любовния триъгълник Коко–Балсан–Артър Бой Капел (последният известен като любовта на живота й), виждаме раждането на легендата. Оттам нататък всичко е история, а това, че почитателите знаят финала й, не пречи на удоволствието от гледането. Заслугата за което отнася Одри Тоту. След като напълно й простихме участието в Шифърът на Леонардо и загърбихме първоначалните съмнения за това доколко е подходяща, оставаме пленени от силния темперамент и финия силует, с който максимално се доближава до първообраза. Оказва се, че мадмоазел Тоту притежава и част от огнения характер на своята героиня. Как да си обясним иначе избухналата словесна битка преди премиерата, в която Карл Лагерфелд, който между другото помаха за благословия на лентата с черната си дизайнерска ръкавица, я обвини в некомпетентност по отношение на модата, а Одри не остана длъжна и заяви, че Коко е била просто лъжкиня.
"Не обичам неделите, защото тогава трябва да се почива", споделя мадмоазел, докато доизпипва детайлите на своите дрехи в бутика на улица Камбон в Париж. И ние напълно вярваме, че за гения няма почивка.

Очевидно историята на Коко Шанел излиза на мода тия дни. До края на годината чакаме появата и на Коко Шанел и Игор Стравински – втори биографичен филм за френската модна икона, който избрани вече видяха на фестивала в Кан през май. Режисьор на историята, разказваща за любовните отношения между дизайнерката и композитора Игор Стравински, е маниакалният визионер Ян Кунен (99 франка, Доберман), а главната роля е поверена на Анна Муглалис, която преди години бе провъзгласена за муза на Лагерфелд и участва в рекламите на парфюма Coco Mademoiselle. Миналата година пък Шърли Маклейн се напъха в кожата на зрялата Коко, в мини сериал, излъчен в САЩ.