Нимфоманка – част I

Нимфоманка – част I


Оригинално заглавие: Nymphomaniac Vol. I
Език: английски
Превод: с български субтитри
Жанр: драма
Дания/Германия/Франция/Белгия/Великобритания, 2013, 245’
Режисьор: Ларс фон Триер
Със: Шарлот Генсбур, Стелан Скарсгард, Стейси Мартин, Шая Лебоф, Крисчън Слейтър, Джейми Бел, Ума Търман, Уилям Дефо, Кони Нилсен, Жан-Марк Бар, Удо Кир
С поредица рекламни похвати, Ларс фон Триер накара света да говори за Нимфоманка месеци преди официалната премиера на филма на последното Берлинале. На датската въдица се хванахме всички. Равносметката – за нас беше удоволствие.


Три
Нимфоманка затваря филмовата трилогия, посветена на темата за депресията, която режисьорът създаде, започвайки с Антихрист и Меланхолия. Определян като неговия opus magnum, (отчасти заради продължителността на филма – само първата, нецензурирана част е около 140 минути), Нимфоманка е Големият разказ за сексуалността. Сексуалността par excellence – нейната история, първопричини и следствия. Сексуалността като изява на чувствителността. Трябва да отбележим, че това е преди всичко женски филм, което важи за цялата трилогия.

Песните на Малдорор
Сюжетът на пръв поглед е простичък – жената и сексуалното й развитие от детска до зряла възраст. Учебникарският маниер на разказване е преднамерен похват. Историята е раздробена в осем глави под формата на изповед. Ларс фон Триер винаги е обичал препратките към други художествени сфери – музика, литература, изобразително изкуство. Чрез тези референции основанията на филмовите му истории стават по-солидни. Нимфоманка не е изключение.
В отделните кадри получаваме блиц уроци по музика, геометрия, поезия, история. Това се случва на фона на разказа на 50-годишната, творяща зло (по нейните думи) Джо (респектираща Шарлот Генсбур) пред непознатия Селигман (Стелан Скарсгорд), който я намира пребита и безжизнена в един безистен. Сърбят ни пръстите да се отдадем на спекулативни игри с тези имена – Joe като Joy, Seligman във фриволен превод от немски като ”духовен човек”. Но това всъщност е излишно, след като имаме пред себе си истински филмов шедьовър, много по-многопластов и сложен, отколкото изглежда.

Liebe ist für alle da
Нимфоманка императивно съветва – ”Забрави за любовта”. Сякаш за да отвлече очакванията ни в посоката на скандалното. Защото принципното схващане е, че всичко извън любовта в секса, е с негативен привкус. Триер е човек, съобразяващ се със собствени принципи и дръзко, но честно ни запознава с тях. Така темата за сексуалността и любовта, тъмната и светлата им страна е надскочена във филма. Но не за да бъде омаловажена, а за да бъде изведен от нея друг, по-дълбок смисъл.
Това е най-вече притча за чувствителността, която всеки развива още в най-ранна детска възраст. Целият филм се побира в рамката на притчата и може да се сравни с визуален еквивалент на едни други Приказки от 1001 нощ. Ключовият момент е споделянето, което главната героиня предприема, може би за да получи опрощение. Лошият човек може да се очисти, единствено ако разтвори лошото в разговора с другия. Библейската рамка е мелодраматичната нишка, която трябва да удвои вниманието на зрителя.
Комбинирайки религия, психология, социология, зоология, Триер не само зашеметява с наистина елегантните движения на камерата (спомнете си красивите сцени в Антихрист с падащите жълъди или появилата се мимоходом картина Ловци в снега на Брьогел в Меланхолия), но и представя ”частен случай”, който се оказва универсална история. Толкова общовалидна, че би могла да бъде разчетена през езика на всички науки, на всички изкуства.
Нимфоманка
може еднакво добре да бъде сборник със задачи, анатомия, антология, catalogue raisonné, наръчник, изследване. Имаме полифония, развила се върху единна, фонова мелодия – cantus firmus. Правилото е – ”Поискай и ще ти бъде дадено”. В Нимфоманка Триер търси златното сечение, в което дяволският интервал (тритонус) среща хармонията и се постига абсолютната цялост.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.