Виктория

Виктория


Оригинално заглавие: Виктория
Език: български
Жанр: драма
България/Румъния, 2014, 155'
Режисьор: Майя Виткова
С: Ирмена Чичикова, Дария Виткова, Калина Виткова, Мариана Крумова, Димо Димов, Георги Спасов, Анастасия Ингилизова, Катерина Ангелова, Светослав Драганов, Мирослав Пашов
Точно както новината за чакано бебе, дълбоко личният филм на Майя Виткова Виктория ни развълнува месеци преди появата си – първо, защото бе селектиран от взискателните програматори на фестивала Сънданс, и второ – понеже на първо четене предлагаше нов, лишен от идейно-политически обременености поглед към българското комунистическо минало. Ето че очакванията ни се оправдаха, макар и с известни уговорки.


Малката Виктория се появява на бял свят тъкмо навреме, за да осуети плановете на майка си за емиграция и за да стане горда носителка на титлата Бебе на десетилетието за 1980. Нежелано и отхвърлено от жената, която би трябвало да има най-силна връзка с него, детето израства като тираничното и глезено отроче на Партията и в частност – на Държавния глава, който изглежда няма нищо против да се прави на клоун само, за да получи една усмивка от своята любимка. Падането на Желязната завеса и смяната на управленския строй слагат край на охолния живот на Виктория и възобновяват надеждите на нейната майка за имагинерното светло бъдеще. Пропастта между двете обаче е твърде дълбока, за да бъде запълнена в рамките на едно детство.
Така скициран, сюжетът изглежда компактен и обозрим. В действителност е облечен в пластове дълги, на места дори протяжни кадри (аплодисменти за оператора Крум Родригес), които, колкото и красиви да са, има опасност да натежат на несвикналото с подобен ритъм зрителско око. С повишено внимание отбелязваме и лекият дисонанс в общото звучене на филма, работещ едновременно с похватите на магическия и социалистическия реализъм, които априори са противоположни един на друг. Приемаме и отдаваме този дисбаланс на емоционалния заряд, с който Майя Виткова е подсилила всяка сцена във Виктория, деклариран още в началните надписи като биографична творба. Към качествата на филма без никакво съмнение причисляваме актьорската игра. Ирмена Чичикова е просто изумителна в аскетичното пресъздаване на безмълвния бунт и безнадеждността на своята героиня, а колкото до актрисите, влизащи в образа на Виктория в различните й възрастови периоди – можем единствено да поздравим режисьорката за находчивото решение да се довери на собствените си племеннички – Дария и Калина, създали органичен образ на едно дете, родено като символ на оковите, за да се превърне в символ на надеждата.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.