Два часа японско време


17 ноември 2016 текст Ирина Димовa снимки Анелия Тодорова
Когато влизаме за обяд на Раковски 179, в Япония тъкмо се събират за вечеря. С усещането, че се храним заедно, в следващите часове няма да правим като европейците – ще седим на пода, ще засмукваме нудлите звучно и вместо от уасаби, на езика ни ще пари от кайен.


"Здравейте, ние сме Hamachi", поздравяват ни самураите в отворената кухня, когато стъпваме на техния нов остров в центъра. С преместването си от Лозенец, ресторантът вече няма тайни – готвачите режат пред очите ни ролове суши и пърлят риба с горелка, а в това време ние можем в японски стил да се храним на земята. Не буквално (здрави глезени се искат за това), а на маси, пораснали в отвор в пода, край които се сяда без стол. Избираме една от тях, до голямата витрина към улицата, на която животът не спира, докато ние вътре сме дзен – сред дърво, камък и стъкло. Да отворим менюто.


"Суши е вид студено предястие, а не храна за започване и завършване на обяда", обясняват ни, когато по европейски залитаме директно към листа с футомаки и нигири. Японската кухня има още много стъпала, които днес ще изкачваме с удоволствие, докато научаваме, че хамачи е тихоокеанска риба, саба значи скумрия, а дайкон е бяла ряпа, велика на туршия. Разбираме също, че менюто на Hamachi-ni (или Хамачи 2 в превод) пази богатството от класически рецепти, но вкарва фюжън в композициите. Харесваме модерното завъртане, когато държи стария дух жив, така че се вглеждаме с любопитство за микро зеленчуци в чиниите, които следват.


В първата има и ядливи цветя: салата Поки туна с мариновани водорасли уакаме, сашими риба тон, авокадо, черен сусам и страхотен дресинг, който пари леко с името на едно Порше – кайен или лют червен пипер с милион ползи за грешния ни организъм. Същият благодари за всичко в тази екстра свежа салата, която не издържа повече от 5 минути под пръчиците ни (и ръцете, помогнали да оберем чипса от горчица и чесън). А суши ще поръчваме ли? Смятахме да пропуснем, преди да чуем, че тук имат телешки ентракот, доближаващ се до най-добрия в света – онзи от японското Кобе теле.


Якинику урамаки пристига в суров вид, за да видим месото – с фина мрежа от сланина (нарича се мраморизация), която го превръща в крехка хапка. Нашата я пърлят фино, обгърнала аспержи и гъби шийтаке, с хрупкави зарчета дайкон за "гарнитура". Най-после ще топим в тъмната купичка, радваме се, но зелените топчета така и не пристигат. Поредна заблуда пада на този обяд – японците не си умират да плачат от уасаби като нас! Използват го рядко и никога не удавят своето суши в подпаления соев сос. Естествено, може да продължите да правите всичко това, ако не ви е жал как разваляте съвършения баланс от вкусове в тази храна, само заради онзи кик в носа.


Докато Китай и Италия спорят кой е измислил пастата (китайците дори изкопаха доказателства за преднината си), посягаме безпристрастно с клечките към най-фотогеничното и убийствено вкусно ястие днес. Кай миди Сен Жак. Приготвени са толкова леко и просто – на плоча с малко оризово олио, поднасят ги в черупките им върху шепа оризови нудли, сотирани със спанак, а са направо божествени. Тези миди казват всичко за японската кухня. И го казват звучно. С черупката в ръка едновременно мъркаме и невъзпитано по евро стандартите изсмукваме нудлите – така го правят японците, чийто етикет не им пречи да се хранят естествено. Не че довечера няма пак да държим ножа и вилицата, но точно сега ядем с възклицания.


Пак с пръчици следва да опитаме и свинското Тонкацу, наречено на сладкия сос от зеленчуци и плодове, с който се поднася. Бонфилетата, запържени до златисто с Панко галета (от сушен хляб), са хрупкави отгоре и крехки отвътре, но това, което ги вдига на пръсти, са стръковете микро слънчоглед – супер прохладен на вкус витамин-минерал концентрат. Дали да не минем и ние на микрозеленчукова диета, обсъждаме, когато влиза макро вкусният ни десерт – темпура ябълки с домашен сладолед от сини сливи. Ето го начинът да запазиш и вкуса, и ценните вещества на ябълките: тънките филийки са запържени за секунди в панировка от оризово брашно и корнфлейкс (или японска темпура с фюжън елемент), преди шефът да ги довърши с канела и кафява захар. "Аригато" за този финал и изобщо не ни говорете за ябълков пай – тази есен сме Hamachi-ni.

Hamachi-ni е на Г.С.Раковски 179 и работи всеки ден от 12:00 до 23:00
За контакт: 0884 26 22 44, 0894 26 22 44 и hamachi.bg


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.