В какво се забърках

8 януари 2015 Георги Иванов
Пощенска кутия за приказки този път провокира пишещите с темата В какво се забърках, а победител е Георги Иванов с разказа си Родители, пазете децата си! Наградата е пропуск за Sofia MENAR Film Festival. Ето и самият разказ.



                                                 – * –

Така, кое е най-опасното за едно малко дете? Острите предмети? Горещият котлон? Чичко с шлифер? Бате Енчо? Не! Нито едно от тия неща. Няма по-опасно нещо от литературата! Ако видите детето да приближава библиотеката, бой до напикаване. Ако се пореже, ще му мине, но една книга – може да му остави травма за цял живот.

На 8 години открих една книжка до леглото на майка ми. Там прочетох, че във всеки човек има неоткрит гений, специален талант, некви свръх способности. Представете си, ако беше истина - 7 милиарда гения!!!!!!!!!!! 7 милиарда пъти Айнщайн. 7 милиарда пъти Маргарет Тачър. 7 милиарда пъти Крисия. "Ще бъде детскааа планетаааа..." - 7 милиарда!

И тая мисъл ми се загнезди в главата. От 8 годишен искам да съм специален, уникален, всички да ме познават, да имат нужда от мен, да ме цитират. Още тогава започнах да се чудя, в кое ще съм гениален.
Ама не се проявявало винаги. Имало нещо в ДНК-то, някакъв ген, дето всички го притежаваме, само трябвало да се отключи и бааам – ставаш гениален или ти се открива някакво уникално умение. Уловката е, че не знаеш в какво ще избие. От гените зависи дали ще си новия Моцарт, Чикатило или Митьо Пищова – коварна работа. Но за мен нямаше значение, все ми беше тая, важното е да стане.

В малкото шибано книжле пишеше, че ако си дете чудо, най-вероятно ще се прояви някъде между 2-та и 15-тата година. Аз съм имал признаци още от преди това. В книгата бяха изброени симптомите, на които безусловно отговарях.

1-во - по време на бременността, ако на майката й се ходи често по малка нужда, има голяма вероятност да роди надарено дете. Доколкото знам, на майка ми й се е ходило до тоалетната непрекъснато, всеки ден, всеки час - цели 9 месеца. Положението е било толкова страшно, че не е смеела нито да се разсмее, нито да се изкашля. Очевидно е, че се задава нещо екстремно гениално.

2-ро - задължително е детето да има два въртела коса на главата си. Това било гаранция, че е най-малкото много умно. Аз имах два въртела и... бонус ръб между тях. Погледнато отзад, главата ми прилича на бухал. А какво е бухалът – мъдрост!!!

И 3-тото – ако от най-ранна възраст детето проявява невероятни способности. Точно като мен. Цели две години съм заспивал само на песента "най-добрият люляк" – на Стефка Берова и Йордан Марчинков. От всички песни на света, аз съм избрал такава с "Най-добрият" в името си – Случайност? Не мисля.

И така, моето детство премина в чакане на проявленията на гениалност. Родителите ми бяха нащрек за напиращият талант. Но големият въпрос стоеше! Как? Как да го отключим тоя ген? В онази книжка за това нищо не пишеше. Да е пъпка, да го разчоплиш, ама то е ген, не се вижда, не мирише, няма го.

Тогава по мое настояване и с огромната подкрепа от родителите, се започнаха курсовете. Всички деца играеха на двора, а аз ходя на курсове, по няколко в седмицата.

Първо бяха езиците – английски, немски, френски, сръбски, есперанто, бейсик, паскал... страшна мъка. Това да ме учиш на език, е все едно да накараш две приятелки да си кажат честно какво мислят една за друга. Абсолютно невъзможно. Всичко ми звучеше като шум.

В един момент толкова предозирах, че започна да ми се драйфа само като чуех някой да говори на чужд език. Така на едно море в ММЦ Приморско, при мен дойде хубавко русо момиченце, усмихна ми се и каза "Здраствуй". Бас ловя, че тая рокличка не я е облякла никога повече.

Същото стана с математиката, физиката и химията. Научният ми експеримент, да превърна хамстера на сестра ми в пуканки, се провали. Загубите не бяха големи де - един хамстер и една микровълнова печка.
Следващото наред беше изкуството. И там ударих на камък. Бях решил, че ще открия нов вид изкуство, щото нали всичко вече е измислено. Обаче да направиш от свински черва лицата на министрите, нещо не се прие добре. Макар че, лично мое мнение, Добри Джуров ми се беше получил много добре от далак.

Като пионерче пробвах и с поезията. Резултатът - изключиха ме от училище. Даже си спомням част от стихотворението: "цяло лято на бригада, морната ми трътка пак ще страда". Казах го на първи май пред цялото даскало. Още помня изражението на класната. Бил съм се подиграл не само с нея, а с цял един народ. Записаха ме в ТВУ-то, бая бой изядох.

Там пробвах и със спорт. Няколко спорта. Ако бях добър във всичките, които опитах, щях да участвам в дисциплината трийсетбой. Провал! Никога не чувах сигнала за старт навреме. Все пак на едно състезание по гмуркане край Равда се класирах първи. Рекорд - 3 минути под вода. Искаха да ме вземат в отбора за балканското. Отказах. Малката ми тайна беше, че при скока, банските ми се изхлузиха и докато ги намеря ми отне малко време – явно три минути. От тогава не чувам с лявото ухо.

На около 15 от отчаяние се фиксирах във филмите със супергерои, там винаги разбират, че имат свръхсили след инцидент – например пада метеор, изтичане на радиация или объркани епруветки. Понеже не можах да си ги набавя тия неща, реших, че силен удар по главата ще свърши работа и ще стимулирам гена да се прояви. Е имаше резултат – три шева и изкривен тиган. Само това.

Когато станах на 18 усетих, че закъснявам с три години и май светът ще остане лишен от моя талант. Няма да съм нито новият Боби Фишер, нито новата Петя Дубарова. Около мен всеки блесна в нещо и теорията от книжката взе да става реалност, ама за другите.

Деян спечели олимпиада по информатика и разви успешен бизнес с крадени кредитни карти. Сега го търсят в цял свят. Моника пицата пропя и замина да записва албум в САЩ. После стана някакъв гаф с нея и някакъв Клинтън. Не знам точно какво, но всички за нея говореха. Дори Мишо Бавното стана звезда – оказа се, че родилният му белег на гърба приличал на Богородица. Даваха го по телевизията.

А аз – нищо.

Е, ще питате да не би да съм мега добър в секса... все тая. Вярно, веднъж една ми каза, че съм талант, но това беше единичен случай. А и не знам дали е хубаво при положение, че бях изпил десетина шишенца разреден лакочистител.

Сега съм на 39, тоя ген на таланта така и не се прояви. Онази книжка ми докара няколко травми и кофти детство, но не се оплаквам, справям се.
Работя най-близкото възможно до супергерой. Познавам много хора и те ме познават. Търсят ме само в критична ситуация или нападение, а аз ги избивам до крак. Точно така – водя денонощна война с инсектите. Хлебарки, бълхи, въшки, молци... Бил съм в къщите на депутати, мутри, чалга певици и всякакви киселяци. Хлебарката не подбира, не те пита колко изкарваш и колко си умен. Бас ловя, че и Бил Гейтс има хлебарки, нищо че му се е отключил оня ген.

В крайна сметка се оказах един средностатистически тъпак, женен за единствената жена, която ми каза, че съм специален. Между другото те така викаха и на Мишо Бавното като малък. Ама... не ми пука. Жена ми готви най-великите сарми на света.

Чакаме дете, тя не ходи често до тоалетна и слава богу. Не ми е важно да имам гениален син, искам само да е от Левски и да казва "Благодаря", когато трябва.

Благодаря!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.