Имам една добра и една лоша новина

21 януари 2014
Да, първото издание на Пощенска кутия за приказки за 2014 вече премина! Естествено, премина весело и успешно, а основната тема беше Имам една добра и една лоша новина.
Всички разкази ни харесаха, но най-много ни допадна историята на Алекс Вълева (прочетена от Камен Воденичаров), съответно Алекс получи заслужен подарък - два билета за фамозното стенд ъп комеди шоу на Майкъл Уинслоу, осигурени от нашите добри приятели от Keen Acts!
Ето го и текстът в неговата чудесна цялост. приятно четене!



– * –

Любопитният син

Малкият Адам бил изключително любопитно дете. Никога не можел да устои на желанието си да провери какво има в чантата на майка му, какво е питието в чашата на баща му и не пропускал да задава странни въпроси, започващи с "Мамо,мамо..." или "Тате, тате..." след всеки техен отговор. Немалко пъти се случвало да се интересува накъде са тръгнали хората по улицата... дали чичковците с корем също са бременни... и защо Робин Кафалиев е винаги с тиранти? "И на него ли майка му като теб му купува все големи панталони с думите "той ще порастне"?"
Това обаче не било най-лошото. Майка му се чувствала като разхождащ панаирджийска мечка, щом той започнел да говори директно с непознати: "Извинявай ти как се казваш?" и "А ти защо си толкова дебела?". В подобни случаи на майка му й идело да потъне вдън земя. Баща му също бил изправен пред нелеката задача веднъж докато били на морето да отговори на въпроса "Тате, тате, ти момиче ли си?" и докато, чудейки се смутен какво е довело любомия му син до тази мисъл, дошъл следващият удар под кръста - момченцето го потупало утешително по рамото, гледайки към гърдите му, и казвайки "Спокойно, тате! И твоите ще пораснат!".
Адам много обичал да рови из всякакви чанти и кутии вкъщи, откривайки с интерес какво има вътре. Един ден, разглеждайки кутиите за обувки на майка си, попаднал на интересен предмет, който далеч не приличал на обувка. Нещото било цветно и гумено, като най-близкото, с което можел да го оприличи било гуменото пате, с което го къпят. Само че леко по-продълговато - да кажем, че било с по-дълга шия - като на лебед и издавало звуци като моторница. Детето решило, че е крайно време да ъпгрейдне гуменото пате, което трябвало да побутва лекичко, за да плува в легена и че от новата му играчка би станала чудесна подводница. То с трепет отишло при баща си да му покаже новата придобивка и да попита: "Тате, тате, може ли довечера като ме къпете да си играя с това?". Горкият баща сменил цветовете на дъгата щом видял, че Адам държи вибратора на майка му. Опитал се да го вземе от ръцете му, но детето било категорично, че няма да го даде. Бащата нямал друг избор, освен да се съгласи с него и да отиде да съобщи на майка му. Отишъл той при милата си съпруга с думите "Скъпа, имам една добра новина: Тази вечер новият ти вибратор най-накрая ще плува в дълбоки води". Жената се усмихнала широко и потъркала доволно ръце, а мъжът й й казал "Имам и една лоша новина: Не бързай да се радваш! Като казах дълбоки води, имах го предвид буквално".
И така, дните си минавали, а новото гумено пате станало любимата играчка на Адам. За нищо на света не можели да го отделят от нея. Той започнал да я взема със себе си дори когато излизали на разходка. Горката му майка през цялото време ходила червена като домат, виждайки укорителните погледи на околните. Но всички започвали да го гледат с умиление и да се смеят искрено когато Адам доближавал някоя локва, поставял играчката си там и започвал да издава благозвучното "Бррррррр, брръъъъъъм...". Майка му започнала да взема момченцето със себе си задължително когато плащала телефона в пощата, защото само тогава веждите на служителките забравяли за V-образното си състояние и заставали в нормалната си форма. Може би защото осъзнавали, че точно това е нещото, от което имат нужда.
Времето си минавало, Адам растял и баща му решил, че е крайно време да го отдели от любимата играчка. Събрал смелост и отишъл при него с думите "Сине, имам добра новина: на твоя лебед му пораснаха крила". Момченцето се зарадвало "Йеееей, сега ще мога да го ползвам и като самолет".
"Но имам и една лоша новина- казал бащата - сега е есен и той отлетя към топлите страни". Очите на момченцето се напълнили със сълзи, но баща му побързал да го зарадва с новата количка, която му купил. За миг мъката била потушена, но за Адам нищо вече не било същото. Той не спирал да се надява, че играчката му скоро ще се върне и я търсил под дърво и камък.
Един ден с такова нестихващо любопитство той погледнал през ключалката на спалнята на техните и ахнал от удивление. Побързал да се обади на баща си: "Тате, тате, имам една добра новина: Лебедчето ми се върна!!!", но имам и една лоша: "Явно и в топлите страни му е било студено - направо си е сменил цвета от студ. Сега един добър човек го разтрива, а мама се опитва да го стопли с дъха си".

– * –


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.