Защото има значение

5 декември 2013
Ех, отмина и последното за годината издание на Пощенска кутия за приказки :-(
Впрочем, няма за какво да сме тъжни - беше забавно, чухме няколко много силни текста и се смеехме заедно със четците-звезди.
Този път темата беше Защото има значение, а на нас най-много ни допадна разработката на Петко Славов, който съвсем заслужено получи нашия подарък (Първа равносметка след апокалипсиса на Бегбеде, любезно предоставена от скъпите ни приятели от издателство Colibri).
Четете на воля :-)



– * –

По действителен случай, името на сервитьора е сменено.
Поклон пред Лу Рийд! He still keeps us hanging on!

Ако не можеш да имаш своите 15 минути слава, тогава поне опитай 5.
Ако си сервитьор и вече над 30, то поне работи на място, където ходят знаменитости.
Ако идват знаменитости, то поне един от тях да е Лу Рийд.
Дарси беше уцелил шестицата.
Жонглираше с таблата в центъра на Стокхолм.
Локалът се казваше After Dark и беше известен със своята политика на конфиденциалност, затова и любимо място на всички герои на деня, които идваха тук да отпускат.
Дарси беше сервирал на Фрида от ABBA, Тина Търнър и Елтън Джон, който дори му разказа виц за себе си.
Беше 3 декември 1975 година.
Дарси сервираше стек със салата от чери-домати на Лу Рийд, дошъл след концерта си и чакайки да започне "драг куийн" шоуто, което пък беше другата слава на заведението.
Гарсонът обожаваше основателя на Velvet Underground и беше негов "дай хард" фен.
Мечтите са бомба със закъснител, които избухват когато не трябва и оставят емоционални разрушения, беше научил серитьорът, но току-виж тази вечер успее да осъществи една от тях, а именно, да поговори с рок звездата.
Точно докато си мислеше това, се спъна в едно от стъпалата, излизайки от кухнята и видя на забавен каданс, как стека излетя от чинията.
Нямаше много време, вдигна го бързо и, докато се оглеждаше дали някой не го е забелязал, го сложи обратно в чинията и се отправи към сепарето на Рийд.
Музикантът отпиваше от своя Jameson, пушеше бавно и гледаше към тавана, притворил очи, като с едната ръка методично масажираше челото си.
Дарси беше сънувал този момент хиляди пъти, как говореше на Рийд, как обясняваше, че гласът му го кара да изтръпва, че текстовете му са гениални и кореспондират директно с най-съкровените му чувства.
"Господин Рийд, изтървах стека ви на земята" - чу се да казва той, невярвайки на ушите си.
Певецът свали много бавно очи от тавана.
"Как се казваш?" с дрезгавият си глас го попита.
"Дарси", отговори Дарси.
"Харесва ми името ти, може ли да го използвам в някоя от новите си песни?".
"Веднага го вдигнах, аз... наистина съжалявам", отново се чу да казва Дарси, искаше да спре да говори глупости и да каже нещо смислено, но... сякаш беше на автопилот и не можеше да контролира глупостите, които излизаха от устата му.
"Естествено, не може да е Walk On The wild Side, просто вече е написана, но за някоя от новите, чакай да си го запиша. Понякога едно име е достатъчно за начало на песен, дааа, понякога и толкова е достатъчно".
Артистът замълча за момент, направи движение, като че ли дирижираше с ръката, която държеше цигарата и огънчето описа елипса, после продължи:
"Ужасно е, когато всички имат очаквания към теб, а ти просто искаш... не, не е творческа криза, аз просто искам да предупредя хората да не спират да слушат музика. Бауи веднъж ми каза, че това е моментът, в който почваш да остаряваш, как да им го обясня?"
Пак мълчание, при което той загаси цигарата си, натискайки методично фаса, докато и последната светлинка на огънчето изчезна.
"Колко време казваш е стоял стекът ми на земята?", изскърца гласът му отново.
"Нямаше и секунда, веднага го вдигнах", пак се чу някъде отстрани Дарси.
"Няма проблем, много съм гладен, пък и ще те използвам в някоя песен, така че сме квит", каза Рийд и се усмихна, леко учуден на самия себе си, че може да го прави.
Довърши на една глътка питието си и сякаш не беше казал нищо, започна да се храни.
Дарси се отдалечи, отстъпвайки леко назад.
Опитваше се да го прави възможно най-бавно, като удължаваше, беше сигурен в своите 5 минути слава.
Защото има значение кой ще запомни името ти.

– * –


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.