До доказване на противното

14 май 2013
Приключи последното за сезон пролет-лято издание на Пощенската кутия за приказки. Шегите, драмите и словесните каламбури, които всяка творческа натура бе призована да излее, бяха на тема До доказване на противното. В съдбовната вечер на четенето – 8 май в Sofia Live Club, знайни и незнайни персони прочетоха избраните от Гери текстове. Финале грандето на вечерта бе концертът на Rubikub, Algoriddim, Дидо от D2 и Feel, а Програмата не изневери на традицията си да дари любимия си автор от изданието със скромен подарък. Този път нашият фаворит бе Венци Мицов, на който любезно предоставихме два билета за концерта на Андрея Триана в Sofia Live Club на 23 май. Приятно четене.


– * –
Балада за Гошо

Ще ви разкажа една история. Знам, че на повечето от вас ще им се стори тъжна. Да, тя е тъжна. Знам, че всеки един от вас познава по един Гошо. Поне по един... Написах този текст през 2010 година. Тогава съчувствах на Гошо и го смятах за невинен. Сега, през 2013, когато се чувствам виновен, защото съм отишъл по малка нужда (защото както знаем, когато уринираме, причиняваме дискомфорт на тези, които ни подслушват) не съм сигурен - виновен или невинен е Гошо. Дали имаме доказателстава за неговата вина...
Или презумпцията му за невинност до доказване на противното не е това, което ни разгони фамилията през последните 25 години...
Но да не губя повече от безценното ви време. Започвам с историята на Гошо.
А вие случайте и преценете - виновен или невинен е той.

Балада за Гошо
Гошо е роден някъде в края на 60-те години на 20 век. В семейство на будни родители. Баща му е член на ОФ. Майка му - безпартийна, граждански активна. Двамата родители са в графата "благонадеждни". Те не слушат радио "Свободна Европа", не четат тайно Радой Ралин и само чат-пат си позволяват вицове за бай Тошо.
Малкият Гошко е добър ученик. Завършва с успех 5.95 средното си образование и е приет от раз в математическия факултет. Отива в казармата, а когато излиза, влиза в университета. И докато учи, в България комунизмът пада. Идва райското време на демокрацията.
Някъде по това време Гошо завършва с много добър резултат висшето учебно заведение. И окрилен от набиращия сила капитализъм, се впуска в частния бизнес.

Бизнесът и Гошо
Майката и таткото на Гошо са заделили някой лев за черни дни. По-точно - хиляда и четиристотин западногермански марки, закътани под възглавници и в буркани. Нашият герой решава да отвори лавка в квартал Люлин. Речено-сторено. Регистрира фирма.
Наема една бивша тенекиена будка за вестници. И започва да работи - продава цигари, менте алкохол, първите еротични вестници и списания... Там за първи път вижда Волен Сидеров - по-точно неговите голи снимки за легендарното списание Клуб М.
Тенекията се радва на добър оборот. И тъкмо Гошо да поеме глътка въздух - една вечер идват няколко здравеняци... Хвърлят му един хубав бой и го принуждават да им дава процент от печалбата си, за да го пазят.
Гошо се прибира с минус 2 зъба у дома. И решава, че не иска повече да си причинява срещи с такива хора. Продава остатъка от стоката си, за да се издължи на новите пазители. И затваря кепенците.

Гошо емигрант
Разбрал, че нещата няма да се получат, Гошо си стяга багажа и заминава за чужбина. В Италия при негови приятели. Това, разбира се, става трудно, защото по това време има визи, чудеса...
Нещата обаче някак се получават и една сутрин Гошо седи в автобуса на Централна гара.
Пристига в Рим и неговите приятели му удрят едно рамо. Той започва да работи като берач на портокали. Трудно е, но започва да изкарва по някой лев. Заделя и помага на родителите си, които са пенсионери. Един ден обаче го хващат, че работи нелегално... Качват го на автобуса и Гошо се прибира в България. С черен печат и без право да пътува 5 години.

Гошо и валутният борд

Годината е 1998-а. България е във валутен борд. Нещата леко са се нормализирали. Гошо започва да бачка като преподавател по математика в столично училище. Взима 200 лева заплата, има осигуровки, има платен отпуск. В училището се запознава с Гери - учителка по музика. Двамата се харесват и се женят.
Един ден Гошо смъмря свой ученик заради лошото му поведение. Идва бащата на ученика - популярният квартален наркодилър Евстати Секирката, и причаква нашия герой в края на учебния ден. В резултат Гошо влиза в болница с 2 спукани ребра, комоцио и аркада на дясната вежда.
След излизане от болницата Гошо решава, че няма смисъл да е учител. И става таксиметров шофьор.

Гошо и политиката
Иначе Гошо е политически активен. Първо е фен на СДС. После става почитател на Царя, на Бойко Борисов. В промеждутъците проявява и временни симпатии към Жорж Ганчев, Волен Сидеров, Яне Янев. Волен обаче не може трайно да се намърда в сърцето му, заради ония голи снимки от началото на деветдесетте.
Нашият герой гледа телевизия, чете вестници. Понякога дори гледа и парламентарния контрол.
Жена му не одобрява тези му увлечения, но и не го мъмри. Тя е добра жена и му ражда едно много умно и добро момче - Гошо Младши.

Гошо и съдебната система
Един ден Гошо Джуниър се връща от училище. Внезапно мерцедес-S класа преминава, без да спре, на червено. И бута малкият Гошо. Детето е настанено в болница със счупен крак и множество охлузвания.
По-късно полицията залавя шофьора - 23-годишния Кънчо Зелето. Оказва се, че той е и пиян и насмъркан с кока едновременно. Гошо оскотява. Завежда дело.
На първото заседание обаче... подсъдимият идва с 3 топадвоката и с баща си - депутата Евстати Токмаков. Гошо с ужас познава един от биячите си от квартал Люлин в мастития политик.
В края на деня Гошо получава позвъняване по телефона. Казано му е следното - или вземи едни 10 000 лева и забрави за процеса... Или ще ти се случи случка.
В този момент Гошо разбира цялата ситуация. Най-накрая той получава прозрение. Взима парите, оттегля обвинението. И всичко приключва...

Гошо днес
Днес Гошо гони петдесетте. Работи като снабдител в един ресторант в своя квартал. В останалото време превежда документи на италиански, който е научил добре по време на престоя си там. Жена му е даскалка по музика. Гошо Джуниър е изпратен в чужбина с парите от подкупа. Той работи в немска банка и припечелва добре. Помага на мама и тате.
Гошо вече не е политически активен. Не гласува. Не чете вестници. Не гледа телевизия.
Не излиза в събота и неделя, няма приятели. На последното преброяване лъже, че е със средно образование... От срам, че работи като снабдител.

Поука
Поука няма. Днес страната ни е пълна с Гошовци. Някои от нас ги наричат балъци. Гошовците са хората, върху които се крепи нашата демокрация. Ако гошовците гласуват - статуквото ще рухне.
Ако гошовците излязат на улицата - ще пометат представителите на фекалното блато, наречено българска политика. Само че те няма да го направят. Те са прекалено смачкани. Те са картофеното пюре в родната трапеза.

Но ако днес имах сила...
Бих потърсил Гошо. И бих му се извинил. От името на всички останали. Майната му на конфликта между Северна и Южна Корея. Майната и на световната финансова криза.
Големият проблем за нас е Гошо. Защото Гошо - това е България.


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.