Градски легенди

12 април 2013 снимки Владимир Томашевич
Поредното издание на Пощенска кутия за приказки бе на 10 април, а темата, върху която творихте - Градски легенди. Самите четци на забавните истории бяха своебразни градски легенди като Мария Илиева, Светльо Витков, Камен Алипиев, Ники Кънчев, Feel, Биляна Петринска, Емил Джасим, Митко Павлов, Ирина Бъчварова, Васил Русев и Димо от PIF. Както всеки път, ние от Програмата, изчетохме творбите предварително и особено внимателно, за да номирираме своя фаворит - Борислава Стоименова, на която подарихме билет за концерта на Depeche Mode в София, любезно предоставен от нашите приятели от SME.
Приятно четене!


– * –
История от 90-те

Казвам се Митко и съм на 6. Приятно ми е! Използвам пръстите и на двете си ръце, за да показвам годините си. Голям кеф!

Често се събирахме в махалата. Сядахме на тротоара и се надвиквахме с истории и случки, чути в детската градина. Истории и случки, от които трябваше да се пазим и да внимаваме. Крум много ме дразнеше, все всичко знаеше и разбираше. Aбе, на всяка манджа мерудия. Баща му беше поп и от него какви ли не истории знаеше. Понякога си мислех, че му чете Страшният съд за лека нощ. Така например разбрах, че ще вра в казана, щото съм дал на Пацо филия с пясък да яде... лакомo беше това момче: ”На бе, опитай я! Филия с шарена сол, вуйчо ми оня ден се прибра от Германия, тва е сол от Алпите! В Кореком-а я нема още.” Сега го гледам Пацо манекен... то много фибри имало в тоя пясък…

Крум, като попско чадо, на 6 се беше сдобил със способността по свой начин да интерпретира светата книга. Така например трябваше да оставяме фунийките от сладолед за него, защото иначе небето ще се отвори и Tорбалан ще ни събере всички в един чувал. Най ме беше яд, че все той избираше кои ще са стражарите и кои апашите. Ама смееш ли да кажеш нещо като знаеш, че те очакват седем години нещастие. Е от това ме е най- страх! Се като ми стане криво и си викам - еее те, виде ли...да беше искал да си апаш, а сега...нещастие!

Една вечер се събрахме всички у Гошови. Издебнахме момента, в който на Гошо неговите беха у съседите да се разбират кой хвърлял развалени домати по прането на леля Маре... добра жена, ама никакво чувство за хумор, голем проблем направи с тея домати. В съседната махала вече бяха викали Дама Пика. Не можехме така да оставим нещата, затва и се събрахме. Крум даже предложи да я викаме два пъти. От тях вече знаехме какво ни трябва и как да го направим. Там имаше едно момче - Явор, не са го виждали от вечерта, в която викали Дама Пика. Родителите му казват, че са го пратили на село за лятото при баба му и дядо му. Не на мене тия... то и мойто куче – Лиза, миналата година я пратиха на село при баба ми....Така и не се върна...
Но ние бяхме решили. Щом те могат да я викнат и ние можем! Люба, сестрата на Гошо, извади един ликьосан чаршаф, за да го постели на земята, в средата на стаята. Междудругото, тая  - майка й, не мога да я разбера - на всеки неин рожден ден го слага тоя чаршаф над килима. Вика: "Тва е да не цапате"... Бил персийски, подарък от майка й, предавал се през поколения. Като я знам Люба каква е... само тоя чаршаф ще й остане.
Постлахме го и започнахме да вадим нужното за ритуала – тесте карти, свещи, огледало, кибрит, дезедорант, червило, нож, гребен, вода....Пацо си извади и филия с лютеница. Еми готови бяхме.
Всички знаехме, че сега идва най–трудният момент. Писна ми! Се така става. Ама тоя път нема да съм аз! Аз сложих пироните на улицата и на чичо Геро гумата му без да иска се спука. Аз хвърлях сачми по прозореца на дедо Ильо вчера на обед, та той взе, че се събуди. Писна ми! Тоя път друг ще вика Дама Пика. Тоя път аз ще светя от кеф, а друг ще червенее от бой.
Люба немаше как да я вика, много неща й се беха събрали. Първо, брат й беше остригал косите на всичките й кукли, после майка й събра цялата й колекция от миришещи листчета. Сега и баща й махна помощните гуми на колелото й. Трябвало вече да може да пази равновесие. Не знам за нея, но ако на мен ми се беха случили толко гадни неща, аз трудно ще запазя равновесие!
Крум нямаше как да е, баща му беше поп.
Най – лесно беше да убедим Пацо да го направи. Обещах му,  че ако се съгласи да я извика, пак ще му направя филия с шарена сол от Алпите. Готово! Нави се!

Изчакахме го да си изяде филията с лютеница. Това беше най–бавното и мъчително преглъщане на лютеница. Стана ми гадно за него. Ами, ако наистина това с Дама Пика е истина? Ако излезе от огледалото и го умопобърка? Та без него оставаме само 7, как ще се делим на два отбора когато играем...
Усещах, че Гошо ставаше нервен. Очакваше майка му и баща му всеки момент да се върнат от съседите с торба с мръсно пране и прогнили домати. Той се обърна към Пацо с посъбрани вежди, ама и лека усмивка:
"Аре бе, Пацо, теб да не те е страх, че ше те пратат на село за лятото, а?"
"Аре направи го ти кат’ си толко отворен", с раздразнение отговори Пацо, но и с лека надежда. Надежда – ама напразна.
Сложихме огледалото в средата, върху него клечки кибрит във формата на четириъгълник, от който трябваше да излезе Дама Пика, а около него свещи, образуващи кръст. Крум така каза! Знаел от баща му,  че така се прави. Загасихме лампите. Люба се разписка, че нищо не вижда.
"Тихо де – ше изплашиш Дама Пика”
Тогава чух гласа на Ангел: "Дама Пика - появи се!”

Звучеше леко разтреперен. Стори ми се познато това треперене. Ако не знаех какво правим, щях да кажа, че баба му му поднася мекици с мед и пудра захар. Крум, с половин уста, сякаш да не се разбере, че той го е казал, измрънка: ”Айде давай, кажи го още два пъти”
„Дама Пика....Появи се!”

Не можеше да е истина. Тая жена не си губеше времето. Още дори не го беше казал три пъти. Пантите на входната врата се разскърцаха. Дюшемето се разскрибуца. Е не! Или беше ТЯ или беха мишки. Всички стояхме със затаен дъх. През стъклената врата ясно виждахме силует на жена. Имаше страшна и голяма гърбица, косата й беше разчорлена също както ни бяха разказвали, ръцете й бяха разперени, като за бой. Мирисът, който доловихме, когато се приближи към нас, беше някаква отвратителна смесица между развалени яйца и яхнията, която прави на Крум майка му. Първото нещо, което си помислих, когато се изправи пред нас беше – еегати тазманийският дявол.

"Оооо, лельо Данче, ти ли си била бе”
Цялата се беше зарила с мръсно пране, а в торба държеше прогнилите домати. Погледа й беше толко осверипял, че направо не му завиждах на Гошо. Настъпи мълчание. За нас беше неловко мълчание...ама за Гошо...тогава той събра сили:
"Мамо виж! Сложих чаршава, за да не капе от торбата ти по персийския килим”

Не бях живял много, но имах силно развита интуиция и тя ми крещеше "Бягай, бягай!” Изпарихме се за секунди, както олиото и захарта се изпаряваха от рафтовете в магазините.
Тая вечер щеше да бъде тежка. Пацо си мислеше, че докато заспива, Дама Пика ще излезне от огледалото в стаята му и ще му тъпче устата с филии, докато се задуши. Крум беше решил да спи с Библията на баща му. Аз се бях примирил. Абе, квото иска да прави. Ще излезне от огледалото, ще надвисне над мен докато спя и ще ме задуши с възглавницата. Аз в просъница ще реша, че сънувам и после уж ще заспя.

Стига беее! Как така ще заспя и няма да се събудя?! Утре в детската градина ще ни дават комфитюр за десерт! Не може това да е всичко! Стана ми мъчно. Станах от леглото и отидох в кухнята. Майка ми миеше още чиниите. Почнах да й рева в полата, че ще умра. Тя почна да се смее! Хумора на възрастните никога не ми е допадал. Тва нейното беше прекалено. В смеха си опитваше да каже нещо, но той – смехът, беше по силен от думите в устата й. Събра сили и се провикна: "Жореее ела да видиш, син ти реве че ще умира”
Само това успя да каже и избухна отново в смях. Е, това не е истина, вече си представях и всички от махалата. Не стига, че съм умрял, пък и ми се смеят!
Нещо се обърка тая вечер, нещо не направихме както трябва.

На сутринта се събудих като след кошмар. Ей, толко хубаво не ми е било от последния ми рожден ден! Изядох си попарата със страшен апетит. Пацо тая сутрин сигурно двойна порция е изял...

Някой звънна на звънеце. Звънна втори път. Звънна и трети. Май някой искаше да каже нещо! Отворих врата. Беше Крум:
- Бързо, ела да видиш, Гошо го пращат при баба му и дядо му на село!
Затичакме се в галоп към терасата. Бялата жигула бръмчеше трескаво на улицата. На отсрещната тераса виждах Пацо и брат му да гледат в захлас към новото возило на Гошови. От багажника стърчеше гумата от колелото му. Познах я по спиците. Бяхми ги украсили за рождения му ден с жички от различни цветове. Поне и колелото са му дали! Идеше ми да се провикна:
"Гоше, ако видиш Лиза, дай й малко от баничката си!”
Спрях се. Не ми се плачеше. Само ми беше мъчно. Опрях си брадичката в перваза на терасата и си подложих с две ръце, загледан надолу към улицата.
Колата изръмжа. Отзад, през тръбата, излезе гъст черен дим. Потегли. Ръката на Гошо се подаваше през прозореца. Ставаше все по–малка и все по–трудно долавях махането й. Сви зад завоя. Отиде си.
С Крум стояхме облегнати един до друг и си мълчахме.
Не беше честно, заради една Дама Пика. Не ги разбирах възрастните. А те искаха толкова силно да станем като тях. Нас никой не ни пита. Малки сме.
Останах облегнат на перваза....И това заради Дама Пика. Заради това, че вярваме в нея или заради това, че те не могат. Заради това, че доматите са само за ядене или заради това, че те не са достатъчно смели, за да си играят с тях. Защо толкова много искат да бъдем като тях. Предавам се! Дама Пика, оставям те!
Лошо е да будиш възрастен човек на обяд, лошо е да цапаш прането на съседите, лошо е да замеряш с водни бомбички минаващите по улицата! Лошо е да изядеш червилото на майка си! Лошо е да казваш на дядо Мраз чичо Геро!

***
Сега, след двайсет години стоя облегнат на терасата. Загледал съм се в отсрещния мол и колоната от коли, чакащи за паркинга му.  Хората изнервено натискат клаксони. "Егати държавата! Тва на нищо не прилича. Вече 5 минути стоим и не мърдаме.”
От прозореца на една черна кола се подаде мъжка ръка и показа среден пръст. Някакъв искал да му отнеме предимоство. Стоя на терасата и ги гледам с полузабележима, полуплаха усмивка!
"Дама Пика появи се!”

– * –


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.