Повече няма да правя така

14 януари 2013
Първото издание за 2013 на литературно-хумористичната поредица Пощенска кутия за приказки премина при очаквано голям интерес и с доста настроение. Няма и как иначе - сред хората, четящи събраните разкази (на тема Повече няма да правя така) бяха както идеологът на Кутията Гери Турийска, така и Мария Илиева, Емил Кошлуков, Любен Дилов-син и ъндърграунд героят Чайката.
На нас пък най-много ни хареса разказът на Весела Димитрова - Пералнята (четен в Studio 5 от Биляна Петринска), затова й връчихме нашия подарък - подписано от Дж. К. Роулинг издание на най-новата й книга Вакантен пост, любезно предоставена ни от издателска къща Колибри.
Предлагаме ви текста на Весела в неговата цялост.


– * –

Пералнята

- Пак ти казвам, не искам да ми переш дрехите, без да си ме питала. Черния пуловер търся днес - мокър! Какво да облека!
- Ама, знаеш, тази нова пералня... Толкова добре пере. Много ми се прави, пък не мога винаги да събера за цяла. И к'во лошо да имаш чисти дрехи. Всеки ден.
- Вманиачила си се. Просто ме питай.
- Не мога да ти звъня за глупости, не ми е в стила, you know. Както и да е, ако минаваш днес покрай гарата, да ми вземеш билет, а? По Коледа, знаеш, винаги е драма с тия билети.
- Хубаво, ще взема.

***
- Здравеей, миличка. Прекрасна си. Какво ти се прави тази вечер? Дългата програма? Чудесно.

"Добрее, какво още мога да сложа. Това е бяло, това е чисто. Чисти дрехи да пера? Дали може? Май не е хубаво. О-хо, здравей, Великолепни. Анцуг. К'во ше му е. Не ми изглежда много чист. А и оня ден май го прах, сутринта беше в гардероба. Тоест го е носил днес. Значи не е чист. И за какво ще му е утре, нали ще работи цял ден. Милото. Това е то. All in, анцугче."

“Прекрасно! Колко е тиха! Чувам съседите. Чувам трафика. Чувам... телефона.”

- Здрасти, миличък. Да, вкъщи съм. Какво правя? Ами... нищо...пера, кажи какво има.
- Ще се забавя. Взел съм ти нещо и не искам да чакаш. Иди в спалнята, на стола има един анцуг, виждаш ли го? Там има едно джобче, на крачола, намираш ли го?
- Мило, аз.не мога, съжалявам. Той е..в пералнята. Върти се. Билетът ми ли...?
- Извади го.
- Не мога. Точно започна. Дългата програма. Сигурно всичко е в пяна вътре.
- Проблемът си е твой. Аз ти казах да ме питаш. Казах ли ти?! Обади се, като го извадиш. Чао.

***
"Взел ми бил нещо, голям праз. Сега аз да излизам виновна, че му пера анцуга, без да питам, пък видиш ли, вътре имало подарък за мен. Ше си пера, колкото си искам, бе ей. Ела да ме спреш. Ама как си жужи. Дали още една да не пусна след т'ва".

"О, кво става? Не е наред тоя звук. Как трака. Ужас. И се клати сякаш. Спирам, спирам я. Оф, повредила се е нещо. От шибания анцуг, сигурно. Точно когато го няма. Естествено. После да ме нарежда, как съм развалила пералнята. Маниачката развалила пералнята. И преебала и анцуга, и подаръка.

Няма да стане.

Друг път.

Друг мъж.

Трябва ми друг мъж.

Да оправи пералнята.

Стефчо. Съседът. К'во като ми се слага, наглото селско полицайче. Ше му изтърпя тъпотиите, голяма работа. Само да оправи пералнята.

К'во пък звъни пак сега"

- Кажи, мило. Не, не съм я извадила още. Ок, ще звънна.

***
- Сержант Игнатов се явява по сигнал. С какво може да ви бъде полезна родната полиция.

"Кретен"

- Нещо трака пералнята, Стефчо. Работеше си съвсем нормално и изведнъж, нали, някакъв ужасен шум. Ако не е неудобно и имаш възможност, нали...
- Хм, щом трака значи... има чуждо тяло вътре... хихи... нали... хъхъ... чуждо тяло, дет се вика… вътре.
- А какво можем да направим?
- Ех, ми, хъ, ше го вадим нали, хъхъ, дет' се вика. Ше отваряме един вид.
- Ами то сигурно ще е мокро вътре, нали, не знам.
- Хъхъ, ми нека да е мокро, хъ... хи, то по-хубаво така... хихи. Айде, земи тоя анцуг. Оп, а, кво тва изпадна бе. Неква кутийка. Ми ше трака ми. Я виж ква ламаринена. Кво има вътре, я. Оппа...известно количество тревна маса. Прилича на марихуана. Мирише на марихуана. Изненадвате ме, госпожице Митова. Изглеждахте ми на добро момиче. А това вътре какво е? Прилича на пръстен. На годежен пръстен. Ще се омъжвате ли, госпожице Митова? Не ми се вярва. Малко сватби се случват в затвора. Малко, наистина. Та... ще се арестуваме ли, госпожице Митова? Или да продължаваме с дрехите...?

***
- Ало, мило. Извадих го от пералнята. Да, намерих го. Да, ще се омъжа за теб. Не, не рева. Напуших се.

– * –


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.