Какво не знаехме за... Йозеф Куделка

25 април 2019 текст Виолета Иванова
Бързите факти са, че се ражда през 1938 в Чехословакия и отрано обича да гледа наоколо през обектив, а днес е сред големите от колектива Magnum Photos с мултинаграждаваните си работи на границата между изкуството и фотожурналистиката. Албумите му пазят истории от цял свят, а у нас е снимал поне три пъти, преди сега да дойде в София с изложбата си Изгнания. 75-те кадъра в тази серия – разказ за номадите по душа и съдба, какъвто е и Куделка – никога преди не са излизали накуп от центъра Помпиду, а тук ги гледаме наредени по стените на СГХГ в присъствието на автора, с когото ви запознаваме отсега.


СНИМКИТЕ КАТО САМОЛЕТИ
Първите 7 години стаж на Куделка всъщност са като авиоинженер – професия, която не изоставяш без добра причина. Той заменя окончателно самолетите за фотографията през 1967 (почти от тогава са и първите кадри в Изгнания), и макар инженерът в него да продължава да се обажда ("Самолетите политат, ако имат баланс. По същия начин и една снимка е добра, когато по различни причини проговаря на много хора."), Йозеф смята този професионален завой за най-правилното си решение. "Бях на 30 и осъзнах, че не искам да си умра на 30. Исках да стигна по-далече и днес продължавам да изследвам докъде може да ме отведе фотографията", признава Куделка пред Ню Йорк Таймс.

ПРОЛЕТТА НА ЕМИГРАЦИЯТА
Завръщането му у дома от фотоекспедиция в Румъния през 1968 съвпада с инвазията на страните от Варшавския договор, дошли да прекършат Пражката пролет. Куделка хваща на лента действията им, но от страх да не навредят на него и близките му, евакуира негативите си към офис на Magnum Photos в чужбина. След година снимките му са публикувани в Съндей Таймс с кредит П.Ф. (пражки фотограф) и стават международен символ на Пролетта, а анонимният автор печели награда за куража си, членство в Magnum Photos и съдействие за политическото си бягство от дома, където се връща чак през 1990 вече с френско гражданство и натрупан из континента (и не само) опит като фотограф-номад. Когато го питат като какъв се възприема, не казва нито чех, нито французин, ами "продукт на постоянното си пътуване" – десетки години Куделка не се закотвя никъде за повече от 3 месеца, защото "искам да виждам, а ако се задържа на едно място по-дълго, ставам сляп".

ОТ ПОРТРЕТА ДО ПЕЙЗАЖА
Истината е, че той дори не планирал да показва опасните кадри от Пражката пролет, които го правят известен – снимал ги за себе си, каквато често е настройката му зад фотоапарата. Цял живот избягва да приема и поръчки – цени свободата да променя идеите си в движение и да оставя силните обекти и сюжети сами да го намират. Когато започва да снима още като младеж, на фокус слага близкото си обкръжение. Като сериозен фотограф вече го вълнува как живеят ромите в Европа и емигрантите като него, както и човешкия дух на фона на самотата, отчуждението и отчаянието. В последните години Куделка започва да се вглежда повече в пейзажа, изчистен от хорско присъствие. "Много възрастни фотографи са така – за да снимаш хора, трябва да си готов да тичаш, все нещо да преследваш. С пейзажите пък стоиш и все нещо чакаш. Откривайки ги на 75, си казах "вива ля революсион", разказва пак за Ню Йорк Таймс. На 81 днес Куделка е видял през обектива си поне шест декади човешка история – винаги е интересно да погледнем и ние назад във времето през подобни очи.

Изложбата Йозеф Куделка: Изгнания се организира от Френския институт и СГХГ в партньорство с Център Помпиду
Вижте я в СГХГ от 7 май до 9 юни
Заглавна снимка: © Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP © Josef Koudelka/Magnum Photos


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.