Бомба под корицата

1 октомври 2015 текст и снимки Севда Семер
Закъснявам седем минути. В група от 16 художници точността е абсурд, мисля си, но на сборния ни пункт в двора на СУ откривам, че съм пристигнала последна. И това е едва първото смешно нещо за следващите два дни – на работилницата към Hip Hip Zine Fair се убеждавам, че правенето на независими издания е сериозно забавление.


Събота, 10:07. Десислава Панчева от Hip Hip и Роси Ейсор от Blood Becomes Water вече обясняват как през следващите два дни ще видим и извървим пълния път на един зин, от идеите до корицата. Ден първи: докато в мазето на Софийски университет тече Hip Hip Zine феста, ние ще сме на тавана му – в музея по палеонтология, в който има огромен скелет на дейнотериум, древен братовчед на мамута. Там ще събираме вдъхновение за нашия ризозин (от ризограф – вид машина за печат, и зин), а после всички сядаме да рисуваме заедно. Ден втори: сглобяваме обща книга и се учим на техниката. "Целта ни – казва Деси – е да разберете целия процес. И после да печатате, каквото си искате".

Докато се катерим по стълбите, разпитвам останалите участници и разбирам, че далеч не всички са художници или зиномани. Един музикант, един калиграф, един фотограф... изобщо хора, които си приличат толкова, колкото са и различни. Някои от тях имат солиден опит с арт изданията и знаят добре колко свобода дават те. "Наистина печаташ, каквото си решиш, без да се съобразяваш с когото и да било", казва ми едно момиче, "малко като бомба – просто го зареждаш и хвърляш в пространството, за да разпръсне работата ти навсякъде". На други от присъстващите пък им е забавна идеята да правят стрийтарт, напечатан на ризограф, или обложки на албуми.

Зинът ни официално няма тема, но е ясно, че всичко ще се върти около "слона" в стаята – дейнотериума, който всички виждаме за първи път. "Леле, как може винаги да съм живял в София и изобщо да не съм знаел, че в центъра има гигантски скелет на няколко милиона години?", казва някой, докато влизаме в музея. Уредникът отключва за нас и задните помещения със стъклени тавани, където са събрани всякакви вкаменелости. В групата ни моментално се вадят фотоапарати и тефтери, всички започват да събират "сламки" за работата си, както сме инструктирани, и да разпитват уредника – или Гугъл – каквото им хрумне. Преживяването е малко като в сън: из коридорите с гипсови фигури на динозаври, огромни корали и вкаменени миди, четем неясни надписи на латински и се навеждаме да видим жилките на праисторическо цвете.

Така минава цял час. После сядаме на кръгли маси в групи по четирима и започваме да си подхвърляме идеи. Четките и моливите се разписват веднага и бързо се разбира, че всеки е намерил различни визуални съкровища – от яйца на динозавър и древни делфини до абсурдни заглавия на вестници от стаичките отзад, където се класифицират експонатите. Докато сме заедно, вдъхновението тече свободно между всички глави. "Много ми харесва тази верига", казва някой на съседа си, а той вдига поглед и му отговаря – "Ама чакай, аз се вдъхнових за нея от твоята рисунка!". Някои от нас приключват в оставащите за днес два часа, а други ще рисуват цяла нощ.

Когато се събираме на следващия ден, единодушно се решава, че работилницата ще се удължи и другия уикенд. Цялото ни време днес минава в сканиране и обработка на файловете в Hip Hip студиото за ризография и никой не успява да си тръгне с готово издание. Но недоволни няма – всички сме съгласни, че за да избухне правилно бомбата, трябва да е добре изпипана. А докато ни обяснява как работи ризографа, Деси подхвърля, че ние сме първата им работилница, но ще има още много – за да учат всякакви артисти, фотографи, музиканти как сами да си правят зинове. И всеки път ще събират изненадващи хора на неочаквано място – на лов за идеи – преди да седнат по масите за рисуване. Ако случайно и на вас ви се избухва, ето че вече има къде, hip hip hooray!


 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.