Дом на колела

2 април 2015 текст и снимки Севда Семер
Познаваме еуфорията на първото пролетно каране – от нетърпение да се пуснеш по улицата, колелото дори не тежи, докато го сваляш по стълбите. Има обаче и един неприятен момент – след три минути усещаш, че цяла зима е стояло в коридора. Затова караме направо към Блаже Колев за профилактика.


Няма начин, така е след месеците без движение на педалите. "Нали знаете, оцелява старата къща, в която се живее, а не новата, в която няма никой", обяснява ни Блаже. Витрината на неговия Софийски колоездачен клуб поставя приоритетите ясно: първо ще видите красивия велосипед, медалите и купите са някъде по-назад. Тук главното не е колко сте бързи на пистата, а дали обичате да карате. Когато дойдете при Блаже, кой знае с какво ще се е заел – да организира велоизлет, да черпи с бисквити членове на клуба, да реставрира за продан ретро колела. Или пък да прави ремонти, за което сме дошли сега. Майсторът започва с това, че рамката му напомня на градските велосипеди на Пежо от миналия век, а после се захваща с проверката на всяка малка част.

Настаняваме се търпеливо на голямата дървена маса и погледът ни веднага бие спирачки върху годината на основаване, изписана с големи цифри на витрината: 1889. Блаже изпреварва въпроса и отговаря, че някога цар Борис III е бил член на клуба – "Платил си сто златни монети, за да го приемат. Сега за членска карта няма да ви искам толкова!". Всъщност единственото изискване е да обичате истински велосипедите, а членският внос (12лв на година) е пожелателен. Има смисъл да се присъедините заради организираните дейности като предстоящия излет до Божурище ("Попът там ми е голям приятел и често правим заедно колопоходи").

В тази колоездачна компания никой не е случаен, казва ни Блаже. И той самият не е – качва се на колело едва на пет и още си спомня как работил тайно няколко месеца, за да си купи първия велосипед десетина години по-късно. Междувременно през социализма клубът, основан от двама германци и трима българи, преживява тежки дни – бил затворен заедно с останалите 480 из страната като фашистка организация и заместен от структури по съветски модел. През всички тези години Блаже кара колелото си по състезания, в училищни дворове като треньор, през близки и далечни страни (когато тръгвал към Сърбия, си пращал куфара по пощата), преди да се заеме с повторното отваряне на клуба. Показа ни историята му във вестник Български колоездач, който може да разгледате от първия му брой през 1899 (и то само тук, бил е унищожен по политически причини).
Докато си говорим, един по един влизат няколко човека, всеки с малка порцеланова чашка в ръце. "Дъщеря ми живее в Италия и ми праща кафе от там, така че правя за всички от улицата". Отбиват се и хора да питат нещо набързо за велоизлетите или за някой велосипед на витрината. "Топло е вече, откри ли сезона с колелото?", пита един от членовете на клуба, който минава наблизо – "Че аз не съм го закривал!", отговаря Блаже учудено. Оставаме при него към половин час, за да четем статии като Влиянието на велосипедната езда на характера на человека и да слушаме безкрайни истории – някой друг път ще ви разкажем откъде идва колелото на почти сто години, което ще видите в клуба. Или по-добре сами питайте Блаже – тук е всеки ден.

Софийски колоездачен клуб е на Васил Априлов 9
Телефонът на Блаже Колев е 088 878 8069

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.