Духът на мастилото

19 февруари 2015 текст Ирина Димова снимки Севда Семер
Преди време човек от екипа ни излезе в обедна почивка и се върна с татуировка. Така усетихме иглата на Момчил Генов. Един следобед отидохме в студиото му и докато на горния етаж нечия ръка се превръщаше в мечка, научихме за него няколко важни неща – че обича бокса, кирилицата, татуировките с дух и кучетата (да, последното значи, че никога не би посегнал с туш на питбулката си Мейдей Мейдей).


"Това съм аз на четири години, нали трябва да пазим детeто в себе си", отговаря Момчил на погледа, вперен в русото момченце под лакътя му – първата от десетките татуировки по тялото му, която забелязваме. Отгоре пише "Бъди огън" – думи, казани от прадядо му преди да си отиде. "Той е първият човек, върху когото видях татуировка. Направил си я през войната, беше някаква женска глава с година отдолу. Аз работя в същия традиционен стил", продължава Момчил. Всеки, който не е напълно бос в занаята, знае, че традиционно тук не означава да правиш котви и русалки, а се отнася до рисунъка. Опростени форми, силен контур, flash sheet дизайни (фигури с малък размер) и черен цвят. Харесва му, защото татуировките се запазват и птичката не става бухал с времето.

Птичка е първото създание, което излита изпод иглата му – преди 6-7 години, върху приятел. Получава се много по-добре от следващите в ятото, но така или иначе фитилът е запален. След като учи стопанско управление, Момчил не отваря фабрика, а започва да рисува върху кожа. Неговата собствена вече носела печата на няколко важни момента, за начало (когато е на 18) си прави абревиатурата на Straight Edge върху прасеца – SXE. "Щом не е станала на черен правоъгълник, значи още спазвам правилата на тази субкултура – без алкохол, цигари, наркотици и месо". Всъщност, той рядко коригира нещо по себе си, а е нашарен сериозно – от приятели по света и унас (последно един се подписва с кама, тъй като колекционира ножове).

"Преди много държах татуировките ми да са готини, но в един момент спря да ми пука. Казах си, че по-важното е да ме кефят и да означават нещо за мен." Това е простата му философия за татуирането, която не приема изографисването на ренесансови картини. Момчил рисува страхотни, леко "изтрещели" за непосветените неща, които пълнят инстаграма му с фенове. Кой би поискал саксия с кактус или бутонка, прободена с нож? Човек, който е извървял пътя до това да не търси стандартната красота, а иска да маркира върху себе си нещо, което има своя причина да харесва. "За мен е много по-яко върху татуировката да е мислено, да е хитра, отколкото да е технически перфектна. Духът е по-важен от изпълнението", казва Момчил, който си пада и по Борис Димовски, илюстраторът на Габровки шеги. Как защо – защото "рисунките му са супер примитивни и семпли, направо отвратителни и ужасно ми харесват!"

Татуировките отдавна са най-нормалното нещо за него, част от живота. Не се заглежда кой къде има и има ли въобще (не че няма да забележи нещо интересно от другия край на плажа). Подсказва ни, че не бива да се впрягаш много за мастилото, но ако ще го носиш, е добре да легнеш на правилната кушетка. "Как да си намериш твоя татуист? Разгледай нещата му и виж дали ти кореспондират. Ако напишеш книга и аз я прочета, ще усетя част от теб. По същия начин като гледаш рисунките ми, ще усетиш част от мен." Разгледахме ги, видяхме го и затова бяхме тук. Тръгнахме си по-леки – от срещата с човек, който казва "кефи ме" толкова често, че не може да не те изкефи.

Момчил работи с още двама татуисти в Anonymous Tattoo на ул. Шести септември 33
instagram.com/xmomchilx

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.