Три стъпки над земята

5 февруари 2015 текст и снимки Севда Семер
Ето къде се намираме, когато сме щастливи. Момичето пред вас знае още един пряк път до там – нагоре по пилона.


Аня Барисюк е от хората, които не се спират на едно място. В университета следва страстта си по модата, но после открива, че дяволът е в детайла и три години чиракува при бижутер.
След още един завой вече работи в бизнес услугите и, честно казано, нямаме идея къде ще я намерим нататък по трасето.
И все пак, открие ли нещо свое, Аня го държи със здрав захват. От доста време това е пилонът.
Толкова е добра в този спорт, че ни зарази да опитаме. Дяволски трудно е. Трябват силни мускули, гъвкавост на руска гимнастичка (случайно съвпадение с произхода на Аня – с майка рускиня и баща от Беларус) и готовност да си тръгнеш със синини по цялото тяло. И най-важното – оставете предразсъдъците пред вратата. Тук не говорим за секси извивки на бавна музика, а за сериозна тренировка, от която боли.
Как този спорт може да ни вдигне три стъпки над земята, питаме точно когото трябва.

Първо кажи как да го наричаме – фитнес на пилон, танцуване на пилон?
Точно това харесвам най-много в този спорт – че може да бъде и танц, и фитнес, и йога дори. В моя случай е според настроението ми, но в началото беше само фитнес. А сега щом чуя някоя нова песен, започвам да си представям съчетания. Всъщност след две години сериозни тренировки на пилон спрях да ходя за няколко месеца и си казах "край, вятърът на промените, това беше!". Но пак се върнах в залата, просто това е моят спорт и вече не мога да го изключа от главата си.

Кое беше най-изненадващото за теб в началото?
Изненадите бяха доста. Първо, очаквах друг тип хора да са привлечени от пилона, и аз самата тръгнах с предразсъдъците напред. Другото е, че когато гледаш с каква лекота се случват нещата, не си даваш сметка колко сила изискват дори най-елементарните завъртания. Трябва и да можеш да владееш тялото си. В самото начало треньорката ми каза да изкача пилона колкото пъти мога. След втория вече бях цялата червена и със синини, а тя ме пита: "И какво, това ли беше?!".

Какво те кара да продължаваш, въпреки болката?
Има едно велико усещане, когато си на ръба да се откажеш след много опити и тренировки, но накрая успяваш да направиш нещо невъзможно до вчера. Тогава излизаш от залата ухилен до уши, все едно си влюбен. Също много обичам да танцувам, когато съм сама у дома. Пускам си музика и спирам да мисля за това как изглеждам отстрани, дали става или не, просто се отпускам и следвам ритъма. Между другото, пилонът вкъщи е подарък от майка ми – и на нея страшно много й харесва.

Мислиш ли, че това е спорт и за мъже или те трудно биха се пречупили да опитат?
В залата имаме едно момче, което не живее постоянно в България, но когато се прибира, винаги идва на тренировки и е страхотен. Научил ни е на много неща, силови фигури. Пилонът изобщо не е спорт само за жени, но при мъжете е повече като цирково изкуство. И не, секси чупките не са нужни.

На кого би го препоръчала?
На някой, който е тренирал гимнастика или друг подобен спорт, но иска да си подобри уменията. На момиче, което търси голямо физическо натоварване, съчетано с женствена и изящна хореография. Или на мъж, на когото му е скучно да виси във фитнес зала по два часа. Пилонът е страхотен уред, на който се тренира с въображение.

Аня Барисюк тренира в залата на poledance-bg.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.