Програмата

Четири точки в града, където да напълним великденските подаръчни торби.

Докато Китодар Тодоров и водещата Рада Стаменкова пълнят паузите с умни шеги, 10 души разказват на Форум Ключ за своите супер начинания, от които печели цялото ни общество. Подготвяме се за 5-часова емисия добри новини с представяне на героите.

Колективно прецакахме Земята и само заедно можем да я реабилитираме, но с темповете, с които схващаме концепции като рециклиране и възобновяеми ресурси, може да стане твърде късно твърде скоро. Затова по-напреднали умове вече работят по План Б и ни търсят нова планета.

Историята на Даниел Симеонов звучи на моменти познато. Преди да стане учител, завършва кинорежисура, работи в телевизия и накрая сяда в корпоративен офис, където бързо и окончателно прегрява. Докато се чуди как да се върне в родното си село Ъглен и да действа оттам на свободна практика, попада на обява на Заедно в час и къса с живота в София.

Форум Физкултура ни дърпа към активния начин на живот само с три възклицания: "Тренировка! Храна! Мотивация!". Зад тях обаче се строяват цял отбор супер хора, подготвени за маратон от лекции и уъркшопи следващата събота. Запознайте се с главните дотук, а после минете през fizkultura.bg да си купите стартов номер за 10 март.

Не е наша работа как празнувате 14 февруари, ако сте насаме. Ако обичате да се обичате в тълпа обаче, помагаме с варианти.

През февруари засичаме карфиола най-често в туршия, но още можем да го хванем и в плод-зеленчука. Защо ни е притрябвал? Къдравият братовчед на зелката е антираков агент, държи 77% от дневната ни доза витамин C, цял куп от B комплекса, стиснат е откъм калории, но е адски щедър на фибри и антиоксиданти, които са грижливи към човешките мозъци и сърца. Ако дори и след това го намирате за безхарактерен, ето три рецепти, с които да изпъкне на масата ви.

Минало, настояще, бъдеще, памет. Това са думите, които ще прехвърляме в ума си на път за Екзарх Йосиф 37 на 3 и 4 февруари, когато Дом на киното и Cush.Bar приемат Дните на архитектурното наследство.

Мирът и кротките начини да го стигнем и задържим в обществото и в себе си е мисията, с която фестът на доброволческата група СиВиЕс пълни дните от 26 до 28 януари с изложби, дискусии, кино, музика и работилници.

Посрещнахме 2018 под юрган от сива атмосфера и скочихме срещу мерките, които (не) се предприемат против замърсяването с фини прахови частици. Атаките ни обаче не стигат до тези, чиито очи трябва да се отворят за факта, че не е нормално да знаем вкуса и цвета на въздуха. Не защото предпочитаме пица и розово, а защото това сиво ни трови. Как точно, какво да направим, за да го спрем и къде да следим кога да не ходим в парка, обясняваме надолу.

Ще си пуснем музика и най-накрая ще изпечем някой секси сладкиш за празниците! И миналата година не събрахме смелост за този горещ експеримент, затова сега се срещаме лице в лице с майстора – Любка Атанасова от LUbakery, която бърка орехчета с крем и кексове с фина геометрия с вид за изложба и вкус за облизване.

Живях в Лондон близо две години без чадър. Заради постоянния вятър в този град, чадърът е неспособен да те пази от дъжда – в ръката ти е нелепо парче плат върху дълга пръчка, което оживява над теб и за което трябва да се грижиш ти, вместо обратното.

Той е Майстора, а тя – неговата Маргарита. Вместо да разливаме водка и да си говорим за Пилат Понтийски обаче с двамата се отдаваме на по-изискани неща – обсъждаме балканската кулинария, пием бира и ядем шкембе.

Със сигурност познавате поне един властелин на казана, който всяка година вади "ела да видиш каква ракия!". Ако питате Светлин Мирчев, тази монета има две страни: да, хубаво е занаятът да се предава, но ракията е далеч по-сложна напитка, за да стои само до шопската салата. С тази идея той се връща от Виена (където учи в австрийската вино академия) и над година обикаля малки производители на Балканите в търсене на най-добрите дестилати. Днес визитите му пълнят рафтовете на Rakiashop.eu (който държи със съпругата си Гергана), но преди да опитаме част от техните бутилки на Балканския фестивал на ракията, сядаме на една маса с Мирчеви и говорим – какво е "истинска ракия", защо по-рядко тя е българска и в каква компания е добре да я пием, вместо пак да посегнем към домата.

Адреналин на макс пълни аула Максима в УАСГ от 29 ноември до 1 декември с историите на екстремни хора от цял свят в новите Дни на предизвикателствата.

На София ѝ идваме в повече и доказателствата за това блокират тротоарите – когато не набиват клаксони в задръстването. Лудост е да не прегръщаме всяка идея, която облекчава трафика, като така разтоварва и атмосферата от вредни емисии. Последната от вида вече паркира електрически автомобили за споделено ползване в центъра и на всички изведнъж ни светна, че можем да се включим в спасителния план за планетата и без лична Tesla. Някои страни го правят от години, а ние днес палим електричката към тях за отговори на защо, къде и как в света на съвместното зелено пътуване.

Любимият му наш писател е Елин Пелин, но го качваме на заглавие от Йовков, защото му отива повече.