Нещата от живота: Люба Христова



6 август 2015 текст Севда Семер снимка Полина Илиева
Бръмчи от идеи тук и там, напоследък повече там. Люба Христова строи в главата си къщата SOHO като споделено работно място, преди да пусне вътре хора от двора до тавана й – за изложби, партита, четения, лекции или на по питие и приказка в бара. За тук новини винаги ще има, но сега се прехвърляме за малко на източния фронт – когато се чуваме с Люба, от другата страна връзката леко се губи от силния бриз на Синеморец. Цял вятър на промяната, бихме казали, който я праща на брега, за да работи по едно друго свое пространство без лесно определение. Но да оставим Люба сама да ни разведе из него.


БРЕГЪТ
Един ден баща ми минавал по хълмчетата в Синеморец, посочил парче земя и казал на дядо ми – ей тук ще имам къща. И ето ни днес в нашия морски дом, който наистина построихме, макар че после дълго време нямаше кой да се погрижи за него. Сега се хванах да превърна къщата в арт-вила за гости с двете си ръце и ценна помощ. Дори тази сутрин боядисвах едната стая, сигурно още имам боя някъде по себе си... Правя го заради двама близки приятели – имам пъклен план толкова да им хареса, че да не си тръгнат изобщо! Иска ми се Вила Максим да стане като SOHO – положението е малко "ходи обяснявай какво представлява", защото съчетава толкова много неща в себе си. И тук е така: ако искаш си почиваш, ако не – има общи помещения, в които да работиш. Докарали сме и проектора от София и вечер пускаме филми. Има и едно гигантско обективно предимство: дори след две големи, пътят от бар Кораба до вилата се взима без проблем!

СНОУБОРДЪТ
Бях много малка, когато реших, че ще започна да карам борд. Научих се няколко години по-късно и когато най-сетне се качих на дъската, си задавах доста въпроси – защо го правя, какво ми харесва, дали просто не съм се плъзнала по модата? Обаче не, карането на сноуборд е моето нещо. За мен е вид медитация, начин на мислене, нещо много повече от спорт. Карам доста екстремно и дори след 23 фрактури и още няколко пъти по толкова моменти на страх, продължавам да се спускам и да се вълнувам невероятно на пухкавия сняг извън пистите. Чак се разплаквам, за да изкарам емоцията извън себе си, толкова е силно! Едновременно успява да ме съсредоточи и да ме отпусне, съвсем като йога. Често казвам, че за мен двете неща всъщност са едно.

КНИГИТЕ
Леле, каква мечта ми е да прочета целия куп, който си взех за морето! Препрочитам една стара книга на Тери Пратчет, преди да се впусна в последната му – Catching Steam. Иначе в купчината имам от Доктор Живаго през Великият Гетсби до Бегбеде, от Пяната на дните до Смърт във Венеция... Щастието заема много форми за мен, но една от тях се затваря между две корици. Особено когато нямам компютър, телефон, задължения и грижи. Да пътешестваш в книгите е някакъв безобразен разкош, супер лукс.

КУЧЕТО
Роя е част от мен. Заедно сме по цял ден, така че по-скоро си споделяме времето, вместо да се грижа за нея в онзи традиционния смисъл. Ние нямаме планирани разходки например, тя просто е с мен. Ако изчезне нанякъде, още преди да видя, че я няма, моментално усещам, че нещо не е наред. Двете доста гледаме една от друга и се учим взаимно. Роя е адски добро същество и ето това е нещо, по което ми се иска да приличам повече на нея. И на разни дебилизми ме е научила, как! Страшно се лигави това същество, прави всякакви номера, стига да знае, че е окей да дивее. Всички, които работят в SOHO, я обожават – носи такава радост и спокойствие наоколо, докато си трака тихо с ноктите по паркета, че според мен допринася за по-леката работа.

ФИЛМИТЕ
От малка съм страшен киноман – взимах касети под наем и се заравях във всякакви различни светове. Всъщност така преживях по-късно и първата си година във Франция, когато не говорех езика много добре и нямах толкова приятели. В кината там може да си купиш месечен абонамент и, стига да искаш, по цял ден да висиш в салона. Мен ме привличаха независимите кина, защото в тях можех да хвана един режисьор и да гледам всичко негово, да открия кого ли не. Така срещнах например Жан Жьоне, обичам го много. Негов беше и последният филм, който гледах – Деликатесен. Напоследък харесвам и красиви, изпипани сериали, те са кратка част кино, която по-лесно се побира в деня ти. За мен изкуството е адски важно – дали ще е интериорен дизайн, архитектура, кино, илюстрация... Страшно красиви неща правят хората, трябва само да отвориш очи и стават част от теб.

ВКЪЩИ
Това е най-важното усещане за мен. Обожавам да пътувам, а и когато съм в града често заспивам на канапето на някой приятел – изобщо не ми е важно да съм си вкъщи всеки ден, но пък е доста важно да имам тази котвичка, около която да гравитирам. Ако открия и създам своето уютно и функционално вкъщи, това успява да ми подреди главата и всичко около мен. Понякога имам чувството, че щом намеря дома, всичко се подрежда. То е като центъра на едно балонче, в което живея и което все гледам да разширявам – в града ни има страхотни хора и места.

МАРШРУТЪТ
Живея на Солунска и Витоша и много обичам три маршрута в София. Първият, няма как, е до SOHO – през градинката на Народния до жълтите павета и парка зад Двореца. Тук вече идва любимата част – толкова обичам стълбите по улица Малко Търново, че няма как да ми омръзнат. След като се спусна по тях, минавам към Фабрика Дъга, където често хапвам или спирам да си поговоря с някого. Много харесвам ресторанта Made in Home и това е друг любим маршрут, с онези малки чаровни улички около него е жестоко... Обичам да крача и до бистро Local – ходя и гледам наоколо, харесва ми да зяпам. Е, и аз като всички малко съм се зомбирала и все говоря по телефона или гледам нещо в него, но напоследък опитвам да се поотпускам и да събирам красивите детайли около себе си. По време на тези разходки постоянно си напомням, че гледната точка променя всичко – ако търсиш да видиш красивото с любопитство и желание, все ще го откриеш някъде там. Любимо ми е и да надничам в прозорците и да виждам какво се случва вътре. Свикнах да го правя в Париж – докато живеех там се оглеждах и си заплювах къде да се нанеса. Имам невероятни апартаменти в този град, само ме чакат да ги взема!

SOHO е на Искър 4 и soho.bg
Вила Максим е в Синеморец на ул. Преображение 43 и на villamaxim.eu, за резервации – 0878 896 448

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.