Нещата от живота: Глория Петкова - Гилти



2 юли 2015 текст и снимки Севда Семер
Модел, диджей, актриса, а вечер – просто някой, който иска да танцува на дарк уейв и индъстриал, но няма къде (отворете й един клуб, хора!). Това лято ще снима филм, който още не издава по име, а есента излиза Семейни реликви на Иван Черкелов с нейно участие. Това е за близките месеци, днес срещаме Глория над чаша гранде капучино, за да си говорим за нещата от живота. И много хубавите, и малко от лошите.


РОЛЯТА
Никога не съм мислила сериозно да се снимам в киното. Може би защото не откривам в себе си това, което виждам в професионалните актьори – те не излизат от роля дори докато пият кафе в почивките, страшно са интензивни. Но така се случи, че започнах да играя и много ми хареса. Когато се готвя за роля, се връщам назад и търся в живота си ситуация, която да извади очакваните от героинята ми емоции. Ролите изкарват от мен неподозирани неща, опознавам се в дълбочините си. На финала на всеки снимачен ден съм изтощена до крайния си предел, затова след снимките за Семейни реликви реших, че не мога повече. Обаче пък е ужасно интересно и ето, лятото пак ще снимам.

МОДАТА
Учих мъжка мода в Лондон, но причината е адски смешна. Нещо не можех да приема външния си вид и да си намирам гаджета, така че си представих как ще стана дизайнер и по цял ден мъжете ще идват, а аз ще им казвам: ти си съблечи ризата, ти си сложи това. Изобщо, контрол върху мъжката популация, който тогава нямах! Ако трябва да съм сериозна, мъжката мода е доста по-трудна материя от дамската, а аз исках да си вдигна летвата максимално високо. Оказа се, обаче, че въобще не е моето. Е, и днес шия разни неща, но само за себе си. Модата продължава да ми е важна по друг начин – обожавам да виждам по улиците и баровете хора и силуети, които ми допадат като естетика.

ПАРТИТАТА

Излизам доста, но ми е трудно да кажа някое любимо място – сигурно защото в крайна сметка е важно с кого отиваш, а не къде си. Танцувам много, предимно когато аз пускам музиката, другите диджеи рядко уцелват любимите ми песни. Разбира се, че си спомням първия път зад пулта, беше в Culture Beat. Жесток провал! Уж ми обясниха всичко предварително, но беше адски трудно и нямах никаква идея какво правя. Не се отказах обаче, защото моментално ми хареса да мога да моделирам емоциите на другите. Като диджей не само че си пускам супер силно любимата музика, от което по-хубаво няма, но съм и нещо като скулптор на цялата тълпа и настроението.

ФИЛМИТЕ
Имаше момент, в който гледах по шест филма на ден! Дават ми много, търся в тях алтернативни реалности, в които влизам за няколко часа. Колкото повече различни светове виждам, толкова повече неща откривам за себе си. И сега всеки ден гледам по нещо, вчера започнах Humans – жесток сайфай сериал за роботи и изкуствен интелект. Аз съм най-големият фен на Стар Трек и изобщо на старите класики в този жанр. Много по-човечни са. Днес сме толкова вгледани в технологиите, че пропускаме топлите човешки връзки. В Стар Трек не става въпрос за война между световете, а за любов и приемане. Гледам някои филми и само заради актьорите, харесва ми, когато успявам да им повярвам безусловно. Кейт Бланшет и Хоакин Финикс са двама от най-добрите. И Скарлет Йохансон също, вижте я в Под кожата – там изобщо не е русата кукла, прави много неочаквана роля.

ГЛАСЪТ
Покрай хубавите неща е важно да говориш и за неприятните. Онези, които минават през теб, изискват много, за да се справиш с тях, променят те, взимат ти силата. Ако мълчиш, ти ги оставяш да те управляват. Преди година и нещо преживях домашно насилие и дълго време отказвах да говоря за това. Всъщност изобщо не исках да мисля за него. Имах в главата си една формула за жертвата на този тип насилие – домакиня от Люлин 10 с мъж, който има проблеми с алкохола. Звучи толкова далече от мен, как да възприема, че това може да е част и от моя живот?! Затова трябва да се говори – за да разрушим тези представи. Пък и ако мълчим, показваме, че насилието е нещо нормално, което няма нужда да се споменава и едва ли не може да бъде толерирано. Преди срещата ни специално си написах в тефтера да не мълча за това. Поставяш се в уязвимата позиция, ако го държиш в себе си, а не ако говориш за него.

РИСУВАНЕТО
Има хора, които изкарват демоните си на листа и след това се чувстват по-добре, все едно са се изчистили от емоцията. При мен не е така – рисуването ми е като борба със себе си, някакъв труден процес. Всъщност често дори не мога да погледна рисунките си, щом ги приключа, само ги пъхам в едни големи папки и ги махам от полезрението си. Искам да хвана върху листа това, което обобщава всички религии и вярвания. Често са разни космически сюжети, които се случват в друг, мой свят. И ако се загледате, около фигурите винаги има едни малки сфери – представям си, че това са парчета от душите им, които плават в пространството около тях.

УНИФОРМАТА
Напоследък обичам изчистени дрехи, без принтове, шарки и цветове. Преди повече от две години реших, че ще се обличам само в черно и бяло. Имам си униформа – черни дънки и бяла риза. Днес не съм облечена в нея – скоро вкарах този светло син деним в гардероба си, голям напредък! За работата ми ме обличат във всевъзможни дрехи и комбинации, така че искам в края на деня да вляза в нещо свое, което ми е уютно. Разнообразявам с бижута, макар че пак обичам да са минималистични – без много детайли, само чист метал.

МОМЕНТЪТ
Най-любимият ми момент от деня е рано сутринта, когато си тръгвам от някое парти. Леко ми е замаяно от това, че не съм спала, светлината е особена и имам усещането, че може да се случи всичко. Тогава реалността няма граници, а аз се чувствам най-свободна. Усещането е страхотно, може би най-хубавото изобщо.

Картините на Глория Петкова са на gloriapetkova.com

 

Горе Коментари (0)

Ако искате да добавяте коментари, моля регистрирайте се и влезте с вашите потребителско име и парола.